Адаптация

ама не тази на Васко Кеца. Иде реч за адаптация на дизайн, изпълнена от самоук дебил, чиято професионална квалификация е плод на двучасово ровене в uroci.net. • 01.05.2013

За 20 години работа в областта на графичния дизайн не бях виждал подобна концентрация на професионална некадърност, липса на здрав разум и тотално безхаберие. Не знам кой е дизайнера и кой е арт-директора, но знам коя е агенцията, която е създала тези шедьоври. Няма да кажа коя е! Не коментирам и дизайна. От съображения за професионална етика не мога да споделя и илюстрации от оригиналните файлове. Прочее, вярвайте ми. Истина е.

Заданието беше да се приведе във вид, годен за печат, дизайна на три вида дисплейни кутии за нови продукти. Криейтив-агенцията съвестно е подготвила всички необходими файлове в съответните папки. В папката „файл за печат“ за всеки вид продукт, се намират файловете, които ме интересуват. Следва списък на всички възможни грешки, които може да има в подобно творение:

1. Работено е в режим RGB. Както са казвали древните — за умния е достатъчно. А за хора, неизкушени от изкуството на графичния дизайн и предпечата — подобно решение е достойно за автоконструктор, за когото колелото е все още непознат феномен.

2. Бърканите цветове са от 6 до 9 за всеки дизайн. Лично аз не знам за офсетова печатница в пределите на милата ни родина, която да има 15 цветни секции. Нито съществуват RGB-мастила.

3. Криейтив-колегите като „тру криейтив пийпл“ не се формализират с дефиницията на цветовете. Важното е как се виждат на екрана на компютъра. Затова черното им е „черно“, каквото и да е то. 0.0.0.100 в техните файлове няма и не може да има. Не, не! Adobe Illustrator си е наред, ограниченията са в IQ-то на криейтивиста. Пак поради грешки в ДНК-то стойностите на черното са различни. Тези разлики са бял кахър — когато човек пада отвисоко, няма значение дали се пльосва от 26-я или от 36-я етаж.

4. Удивително креативно е и решението цвета на буквите в една дума да е различен. Тъмно-кафявото е „тъмно кафяво“. А различните нюанси, които ще се получат заради различните СМУК стойности, са сигурен белег на болен разум или на абсолютна професионална некомпетентност.

5. Текстът. Защо трябва да се лишаваме от възможностите, които компютърът ни дава? Нека да смачкаме буквата, да намалим трекинга. Съдържанието не е „Война и мир“, няма кой да го чете.

6. Прилагането на „оувърпринт“ е в инструментариума на средния предпечатар и дизайнер. Освен него всеки притежател на бързи палави ръчичики може да маркира съответния чек-бокс, пък да става каквото ще. Нали сме показали, че поназнайваме нещо от офсетовия печат.

7. Спазването на индикаторните цветове за съответните вкусове явно е счетено за каприз. „На вкус и цвет товарищи нет“ — очевидно това е веруюто, което изповядват криейтив-дизайнерите, сътворили опаковките. А и спазването им, когато жонглираш между RGB-CMYK-RGB цветни режими дава резултат тип „Инш Аллах“.

8. Посоката и компонентите на даден градиент — нима са толкова важни? Удивително е колко много грешки не се забелязват от стандартния потребител. Човешкият мозък нагажда образа, който очите му предават, според очакванията, които има към него. И само ако си перфектен в детайла наблюдателят получава сумарното усещане „Всичко е наред!“. Това е пак от азбуката на професията ни. Тази азбука, която не се учи в uroci-те.

9. Не е признак на добър вкус и на правилен метод на работа, ако в слоя на дизайна/изображението вкараш елементи от размерната мрежа. Озадачени ще са в магазинната мрежа, ако липсва баркода на изделието, защото е имал нещастието да попадне на слоя, в който се намира щанцата и който не се печата.

10. Илюстрациите на единичните опаковки и на продукта са друг епизод от „Зоната на здрача“. Общото впечатление е, че дизайнерът се е стремил да покаже ефектите на Photoshop, които познава и до които може да се докопа с мишката си. Да бъде убедителна илюстрацията явно не е било в приоритетите му. Оставил е здравият разум и познанията по перспектива да се случват на друг човек, на друго място и по друго време.

За да не затъвам в още по-дребни детайли спирам дотук с издънките. Всяка една от грешките може да се случи на всеки. Уникалното в тези злощастни кутии е концентрацията на човешко невнимание и непрофесионализъм. Във всеки от файловете присъстваха почти всички грешки, което говори не за злоупотреба с халюциногенни препарати, а за обикновено незнание.

А единствената възможна грешка, която не беше допусната, е че всички текстове бяха конвертирани в криви. Защо нямаше проблеми с това — не знам, но нямаше!