Анти-Гърция. Пътуване до.

От мястото на събитието • 12.09.2016

Близки мои хора понякога твърдят, че съм умна глава. При това – в мое присъствие. Какво се казва зад гърба ми не знам, но се надявам, че отново е истината, защото мои МНОГО близки често се обръщат към мен и с „идиот“. Успокоява ме това, че от комичното до трагичното има една крачка – може би някои просто не са я забелязали тази крачка, не са я усетили.

Дали заради едното, или заради другото ми качество, но от София през Кресненското дефиле, Сандански, Кулата и Солун нацелихме „Поримеа Апартментс“ с точността на тактическа ядрена бойна глава. Нещо, което просто не ми се случва в пределите на Р България. Този абсурд даде посока на цялата почивка.

Местенцето е мъничко струпване на вилички и къщи за гости, някои от тях с постоянни клиенти. На нашия паркинг преобладават колите с български номера, а до други вилички редом с гръцкото знаме се вее сръбски байрак. Уж сме в чужбина, а всичко наоколо е познато, включително и бирата „Митос“ с етикет, имащ отношение към Хуберт Йохам – познат шрифтовик от Немско. Една улица – и главна, и всякаква, която прекосява конгломерата от къщички, палми и друга задгранична флора, и опира в плажа. Стая с преддверие, пренесени дисаги от колата в хладилника, мястото-където-dinner и мястото-където-breakfast, работеща тоалетна, прочие битовизми и почивката започва.

Плажът с красиви камъчета, горчива от сол вода и мъртво вълнение спада и към опознавателната част, и към самата почивка. Традиционна за българина средня ръка вечер под небето и до запотена чашка с ракия. Природата още не се е адаптирала към нашето присъствие, но никога не е късно да направи лошо впечатление.

„Приготвила съм багажа.“ – „Взе ли по една топла дреха?“ – „Взех един суичър. Отиваме в Гърция, забрави ли?“. Е, по този повод сега съм навлечен с две дебели фланели и шушляк, а суичъра го отмъкна жена ми. На следващия ден анти-Гърция започна да ни обсипва с вниманието си и с един-единствен, продължаващ цяла седмица непрекъснат дъжд, преминаващ през различни фази: порой, ръмене, просто дъжд, прикапване, много силен дъжд, порой, изключителен порой, поръсване, кратка почивка и пак порой. В първия момент настроението е бодро – „Това е Гърция. Ей сега ще спре и утре сме на плаж.“, макар метеоролозите да са доста по-скептични за близкото бъдеще. Когато става ясно, че науката ще надделее над надеждата, се оказва, че групата е разделена на две.

Едната половина, по-голямата половина, практически всички, са били с нагласата, че идват в топла, слънчева Гърция. Тази Гърция, която в момента е в някоя паралелна вселена. Идват, за да правят плаж. Да се пекат на плажа. Топъл пясък под дупето. Мокър пясък в банските. Лек, разхлаждащ жегата бриз. Плаж.

По-малката половина, 25% от гласоподавателите, съм дошъл на друго място или с друга цел – почивка.

Винаги съм харесвал летния дъжд. Той освежава въздуха, гъделичка приятно ноздрите. Дава ти основание да мързелуваш под сушина. И, разбира се – той е най-хубавото приспивателно. Не че имам нужда от помощ, за да заспя във всеки един момент, но както казваше моя китайски доктор – хрема се лекува по-лесно през лятото. В този ред на мисли, дългият летен дъжд идва изключително на място: освен за съня, той спомага за приятно отпускане на верандата с книжка в ръка, за дълги лежерни разговори с жена ми, и с компанията, за мъничко пописване на работни теми. Накратко: дъждът предразполага към пълно отпускане и почивка. Едновременно с това не пречи на приятното похапване. Въпреки зловещите прогнози, полупансионът включва, вместо ориз с маслини, вкусни ястия в разумни количества, т.е. недостатъчни, за да предизвикат киселини от преяждане и напълно достатъчни да започнат дамите да се притесняват за фигурите си. Дъждът, особено в по-немощната си фаза, не пречи да се събират камъчета по брега. Гръцкият дъжд не пречи на гръцкото море да е топло и приятно за плуване. Да се наслаждаваш на вълните и хоризонта (на изток) и на внушителния Олимп (поглед на запад). И особено много не пречи, когато по агентурни данни си намерил чудесно кръчме с насядали около масите местни оригинали, приветлив собственик, вкусна пържена риба (Уан мор, плийз!) и пивко бяло вино (и тази поръчка е повторена).

Някой би казал, че не си заслужава да опукаш една седмица време, известно количество български пари и валутка, и да получиш срещу всичко това анти-Гърция. И ще бъде напълно прав – да получиш клише е нещо разумно, проверено и общоприятно. Но ако се погледне под малко по-друг ъгъл... Ние семейно можем да застанем в музейна витрина: единици са хората, преживели подобен катаклизъм – една седмица дъжд в слънчева Гърция. Това е като лъжичка лютива подправка във вкусната манджа. А манджата си е вкусна и си е на място: от магазинчето за евтинджос магнитчета, през тоталната почивка (с включено време за размисъл, усмивки и разговори), симпатичната „Кръчма на старейшините“ до усещането за непрекъснат контакт с любимия.

И големия бонус – да погледнеш на нещо тривиално от друга гледна точка.