Bakugan II

Университетите на Сенката. Продължение :) • 17.03.2010

Всяка неделя вечер е време, когато Сенката е кисел. Това е време, когато се разделя с единия човек, който обича, и се прибира при другия човек, който обича. Не е приятно да гледаш детски сълзи. За него, за мен. За майка му е също неприятно да го вижда сдухан и тъжен.

Всяка неделя вечер си обясняваме, че това е "довиждане", а не "сбогом". Че всеки момент, когато сме заедно, преживян в тъга, е загубен и за двамата момент. Че е прекрасно това – да имаш някой, за който да ти е мъчно, да усещаш липсата му. Ключовите думи тук са "да имаш някой". Всяка неделя вечер той знаеше кое е правилното, но не го правеше. Всяка неделя вечер той правеше грешния избор за двама ни.

Миналата неделя...

Наближава времето, когато трябва да тръгваме. И е усмихнат. Странно усмихнат. Питам го защо. Той е много прям човек и отговори: "Защото другата седмица пак ще сме заедно и защото сега сме заедно и това е хубаво!" Ако беше фраза, която е наизустил от разговорите ни, щеше да е тъжен, докато я казва. Но той беше весел. Беше направил избора си.

Обичам това малко човече. Но все повече уважавам способността му да пребори детския си егоизъм и да поеме отговорност за себе си и за хората, които обича. Дай боже така да е за цял живот!