Чесън, лук и есенни листа

грапави камъчета под маратонките, локва-две и ниско небе • 27.10.2010

Всичко това е есента. Сутринта, когато е на кантар дали ще си с Антилопата Щрек, или на жълтия трамвай. Вглеждаш се, а после пускаш завесата и се затваряш в домашното издание на Творческия отдел. В читалнята с читанката. После се приготвя нещо за хапване. Замирисва на топлина, на пържени яйца или топла супа. Свежо е навън – грижа за тоалетната на котака. Хапване. Сам или в добра компания. Преговаряне на задачите за деня. Глътка вино. Обличане. Ключовете... от дома, от студиото. Подходящи дрехи. Телефона в джоба, жицата в ухото. Казваме си довиждане и се захлопва вратата.

Навън са плочките под краката, плачещата върба пред входа, огнените листа на дърветата. Обръщаш се да видиш там, където ще се прибереш вечерта с радост. Асфалт, плочки, дребен чакъл и трева, асфалт, плочки. Няколко трамвайни линии. Отваряш читанката и смръкваш малко енфие.

Смъкваш колелото и го поставяш на асфалта внимателно – приятел е, другар. Завърташ педалите, прехвърляш скоростите нагоре, засилваш се. Студът не притеснява, след 2-3 минути ще е топло, а след още 4-5 – ще се потиш под грейката. Преминаваш покрай безкрайната опашка коли и си припяваш заедно с музиката в ушите ти. Не е задължително да си луд, но все пак помага.

Усещането е за живот, за движение, за прекрасно усещане след вкусна храна, за прегръдка с любим човек, когато връзката между сърцата прелива топлина между тях. Това е реалността.

Небето е еднакво за всички.