Човекът е

... • 01.04.2011

Анонимна радио-реклама: „Тук съм човек. Тук пазарувам.”. И поетът, алкохолик и курвар – Пеньо Пенев: „Човекът е човек, когато е на път.".

Нерде Ямбол, нерде Стамбул. В условията на соца братя Стругацки употребяваха „потребител” като мръсна дума. В демокрацията потребителят е Господ или Господ е потребителя. Или поне се поднася тази версия. Всеки ден. По много пъти.

...

Моят занаят е манипулацията. Мога да го правя и го правя. Никой не може да се спаси от добрата, грамотната, професионалната манипулация. Освен ако знае истината, ако познава фактите, ако чува себе си. И изключва телевизора или радиото, когато започне рекламния блок. Умните така и правят.

Хората сме различни и всеки има правото да е себе си. „Не споделям мнението ви, господине, но съм готов да умра за правото да го кажете“ или нещо подобно бил рекъл Волтер. И все пак е тъжно и тъпо, че съвременният храм е „Дъ МОЛ“. Че не можеш да се усмихваш по улиците и да срещаш усмивка. Че се работи като роб на галера. Че се живее от сериал до сериал.

Лично мен не ме ебе повсеместната липса на мозък в погледа. На принципа „краставите магарета през девет баира се надушват“ съм заобиколен от хора, ценни като елмази. Хора, сред които душата ти почива. И понякога, само понякога се чудя какво ли би било, ако живеехме в Слънчевия град. Колко ли хубаво би било, ако до всяко добро същество застане поне още едно.