Дежа ву

Пацан сказал – пацан сделал или речено – сторено! • 28.10.2010

На рождения ми ден, когато навърших 40, се гмурках за попчета и преди да вляза във водата големия ми син ме попита на майтап какво ще му завещая, ако се удавя този път. За удавяне – не се удавих, даже получих най-вълнуващия си подарък: малка схватка с морска котка, която ме напомпа с адреналин, подари ми една прекрасна гледка на кървава завеса, докато изплувах към повърхността и прекрасния цвят на зряла череша, която има топлата, лъскава по камъните, венозна кръв.

Оттогава карам всеки около мен да се плесне три пъти през устата, когато пожелава подобно нещо, дори и на майтап да е.

...

Преди време попаднах на споделено в Мрежата (оригиналът е на руски): „Взехме си коте, което кръстихме Вася. Но поради извънредната му пъргавина и енергичност пълното му име се получи Василий'ТиЕ@аМайката“. Е... не след дълго в къщи се настани един котак (сега спи блажено), който напълно заслужава в добавка към името си Гошо и гореспоменатата благословия :))

...

Преди четири години съм се смял със сълзи на разказа на един момък от Сопот. Беше излетял в кофти като за него условия и след „интересни времена“ във въздуха беше кацнал по живо, по здраво, нейде в равнината. Случи се така, че в доста сходни условия и на мен ми минаха през главата подобни преживелици. Та тогава за пръв път усетих връзката „речено – сторено“. Споделих наблюдението си пред Габровеца и той, светлата душа, специално за да ми се случи, ми разказа за един свой перфектен полет.

Когато почна пак да летя, този полет ще си го чакам :)