Доволен като танк :)

...или като шепа черни винтчета. • 22.03.2011

За справка: горньото заглавие с подзаглавието барабар са взаимствани от безименна авторка в башорг. А сега по темата.

В "Град обреченный" се случва мисълта, че ролята на творците е да овеществяват и да излъчват болките на обществото. Не да лекуват язвите му, а просто да болят. Христо Калчев пише (не във "Вулгарни романи"), че художникът трябва да е болен от язва и лош махмурлук, за да нарисува истинска картина. Един крайно симпатичен герой във "Вечер във Византия" се самоубива постепенно с алкохол.

Въобще, като цяло общия настрой е леко трагично-елегичен с привкус на "умрях си неразбран". Прометеи разни, ръйш ли.

Съдейки по календара на постингите ми тук – прави са хората. Когато си най-на зор, тогава се оливаш в писане и въобще излъчване на себе си в атмо-, ноо- и сек'ва друга сфера. Но ми се ще да не е винаги така. Иска ми се както е било едно време в преданията на североамериканските индианци да става дума за герои положителни. За дела, които вдъхновяват не чрез отрицание, а с личен пример. За споделяне на положителни преживявание. Или за споделяне чрез положително преживяване. Или само чрез положително.