Електронното А, Бе

Моите десет години с цифровите книги.

Търновската конституция

В тихото синеморско утро си спомних как преди 30-на години измислих концепцията за електронния четец. Винаги съм обичал да чета и веднъж ме осени, че след като часовниците имат течни кристали, то може да се направи подходящ по размер екран, на който страница след страница да се извеждат буквичките на всякоя книга, която се съдържа в паметта на устройството в цифров вид. И това би било много удобно за четящия. Захванах се и нарисувах как би изглеждало такова устройство, какви копчета са му необходими за прелистване на страниците, как би изглеждала на екрана му една страница. Остана само да оформя и подам заявка за патент. Ако го бях направил, сега може би щях да пиша от Карибите.

Минаха години и в един форум за пръв път прочетох за „електронен четец“. Опа! Добре познатата идея, но на съвсем различна елементна база: e-ink и тям подобни. Интересно! Малко ровене из Мрежата и след месец и нещо държах в ръцете си PRS-505 на Sony. След спиращите дъха моменти на кирилизацията ѝ, се започна ровене за книги. Знаех за Библиотеката на Мошков и търсех аналогичен ресурс на български. Едновременно с това се потапях в ябанджийски думички като LRF, Calibre, FB2...

Така попаднах на Моята читанка. Възхитих се, че има такъв ресурс, толкова много заглавия, толкова лесен за употреба, че и безплатен, на всичкото отгоре. От десетина години основния ми източник за електронни книги на български е Читанката. Времето е достатъчно, за да се изгради отношение, мнение, да се проследи история. Това писание е за това: лично мнение по тази история, както и лична история на тема електронното книгоиздаване и книгочетение. Лично, подчертавам това, мнение.

 

За видовете книги или файловите формати накратко

Началото е на алчен потребител: да свалиш колкото се може повече заглавия, да махнеш непонятните знаци от SFB-файловете и да ги конвертираш към LRF – формата на Sony, с помощта на Calibre или руски конвертори. Естествено, първите резултати ме разочароваха. Обичам книгата да е грамотно оформена. Така е по-лесна за четене и е проява на уважение към писаното слово. След като конверторите не отговориха интуитивно на изискванията ми, започнах да чета, да мисля и да пробвам.

До какво съм стигнал към настоящия момент? 99% от „достигнатото“ е откриване на топлата вода, но го записвам за хората, които тепърва навлизат в темата. И така, най-простата форма на електронна книга е елементарен текстов файл, който може да бъде обработван с най-простата от простите програми – Notepad, а най-добре – Notepad++. В този текстов файл с празни редове са отделени заглавията, смислови части на текста, главите на книгата. Хубавото на този формат, е че може да се чете от всеки компютър, от всяка операционна система. И повечето електронни читанки го разбират. Т.е. – форматът е отворен (за четене и промяна) и универсален. Лошото: все пак трябва да се внимава за кодировката; шрифтът на заглавието на главата по никакъв начин не се отличава от шрифта на основния текст; не се организират бележките под линия, препратките и като цяло – книгата няма вид и функционалност на книга. Въпреки това текст-форматът се ползва (пример: Библиотеката на Мошков) именно заради своята простота и универсалност: каквато и нова програмка или операционна система да се появи, тя ще може да чете текстовия файл.

Но лично мен не ме устройваше. Вече бях видял чудесно оформени книги сред демо-четивата на моята читанка и исках същото оформление за книгите, които си свалям от Читанката. Текстовият файл не устройва и официалните издатели на електронни книги, защото няма как да го защитиш от копиране и произволно разпространение.

Другият универсален формат е PDF (Portable Document Format). Широко разпространен. Може да се чете от практически всяко устройство – компютър, електронен четец, телефон. Лошото в него се вижда в самото му име: това е формат за разпространение на документи (книги) в електронен вид, като задачата на Adobe (гадовете, които са го измислили и наложили) е била електронната версия да отговаря максимално точно на хартиената версия и да се вижда на всеки екран по един и същи начин. А това ще рече: страниците са предварително оформени, с фиксирана големина, наборни полета, шрифт и големина на буквите. В резултат, ако един документ, който е форматиран за страница А4, се чете с електронен четец, страницата, съответно и буквите, се намаляват двойно. Добра новина за производителите на очила! Между другото – учудва ме, че в Групата за безплатни електронни книги немалко хора търсят книги именно в PDF-формат. Искрено недоумявам.

След малко ще си поговорим за „безплатното“ в книгите, а сега продължавам с Моята борба с файловите формати. Материята е скучна за повечето читатели, но е много важна в две отношения: удобство и хигиена на четенето или за кефа и здравите очи.

След като двата най-универсални формата не ми свършиха работа, продължих да чета. Азбучна истина е, че ако се сблъскаш с някой проблем, е практически невероятно ти да си първия, изтеглил късата сламка. Остава да попиташ учтиво Гугъл какво са писали другите за този проблем и как са го решили. Така придобих разбиране за родните (native) формати на електронните четци. Най-разпространените са FB2, Mobi и EPUB. Общото между тях е, че са HTML-подобни, т.е. представляват един дълъг салам от текст, частите на който са означени с етикети (тагове), които определят не това как изглежда частта от текста, а каква е неговата функция в произведението. Тагът определя не големината на шрифта и центрирането на текста, а неговата функция: дали е заглавие, подзаглавие, основен текст, цитат и т.н., като оставя на потребителя или на конкретното устройство да го форматира с най-подходящите за всеки човек параметри: шрифт, големина на шрифта, равняване и т.н. Така книгата, която чета на моята читанка ще се различава от същата книга, която чете друг човек на неговото устройство, защото аз съм си я настроил да е най-удобна за мен, а той – както му е приятно и леко за четене на него.

Освен това в тези формати е организиране поддръжката на сноски, бележки под линия, автоматично съдържание. Това са форматите, които са предназначени специално за четене на книги с електронни четци.

Мъничко конкретика: FB2 е де факто стандарт за разпространение на безплатни електронни книги и като такъв е де факто стандарт за рускоезична литература, а руските електронни библиотеки надхвърлят 400 000 заглавия. Ако вашето устройство не го поддържа директно, винаги може да се намери конвертор от FB2 към който си пожелаете формат. Естествено е, че и Читанката, като най-голямата и подредена българска електронна библиотека, го поддържа. Mobi е законния формат на Kindle/Amazon, а EPUB – на всички останали електронни четци. И двата формата се поддържат от производителите на електронните четци, защото ги поддържат официалните издатели на електронни издания, защото може да им се сложи защита срещу „неофициално“ четене. Т.е. – когато си купите електронна книга, може да я четете само на ваше устройство (и то не на всяко!), като то трябва да поддържа DRM-стандарта за електронна защита.

 

За защитата на електронните издания. DRM (Digital Rights Management)

По повод защитата: Преди година-две с експериментална цел си купих книжка от електронния щанд на Хеликон, ако не се лъжа. Процесът на покупка сам по себе си беше приключение. По-бързо щеше да стане да отърча до книжарницата и да си купя хартиеното копие. На същата цена, между прочем, като се има предвид, че за електронното издание практически няма разходи за производство и разходи по разпространението, които са може би най-съществения дял от цената, която плащаме за хартиените книги. Освен по-бързата процедура на покупка, хартиената книга мога да си я чета навсякъде, да я дам на жена ми или на приятел. Електронното недоносче на Хеликон можеше да бъде четено само на компютър. Само на моя компютър и на никой друг. След 10-минутно ровене в Мрежата с лекота и напълно благополучно беше отстранена DRM-защитата и вече можех да я ползвам и на читанката си, телефона си, както и да я копирам до всички хора, по целия електронен свят.

И тук е мястото да се спра на (повтарям – личното!) ми отношение към темата „законни“ и „безплатни“ книги. Говорил съм за това и с издатели, потребител съм на такъв продукт, създател съм на такъв продукт, така че се надявам да не е 100% изсмукано от пръстите.

Базовата идея на книгата е да достави създаденото от автора слово до неговите читатели. За да има книга/слово, то трябва да бъде написано от автора. Като изключим графоманите, любителите и начинаещите автори, всеки автор разчита на труда си, за да се нахрани. Също както и преводачът не може да стои дълго време гладен. Затова им се плаща. По линията на производствения процес: автор – преводач – издател (коректор, редактор, художник и т.н.) – печатница – разпространител – книжарница – читател, първото място, където точно се остойностява труда на автора и преводача, е издателя. В издателството се решава какъв ще е тиража. Издателят държи в най-завършен вид интелектуалния труд на автора, преводача, редактора, коректора, илюстратора. Издателят е предприемача в литературата. Той носи най-големите рискове и е логично да получи (но не винаги става така) и най-голямата печалба.

Откакто Гутенберг е измислил наборната печатарска преса писаното слово се разпространява във вид на книги/кодекси. Книгата е удобна за четене. Освен това тя е материален носител на писаното слово и като нещо материално е подходящ обект за покупко-продажба. Със закупуването на книга читателят заплаща на автора и на цялата хранителна верига, включително и на агенциите за авторски права, дължимата им се сума за техния труд. А после дойде Интернет и споделянето на цифрово съдържание стана леко, практически безплатно и физически неограничено. И неуредено от закона и досегашната практика. Цифровизацията и Интернет се появиха и това трябва да се възприема като факт, който не може да бъде върнат назад. И така, как се реагира на този факт?

Традиционният български издател разсъждава така: плащам на автора, плащам на преводача, на редактора, на коректора, на илюстратора, на печатницата за продукт, който три дена, след като се е появил на пазара, може да бъде публикуван в Интернет. След като се появи в Интернет всеки ще може да си го копира и няма да има нужда от непродадените ми 490 копия на книгата (Според НСИ средният тираж на едно издание в България е 500 броя.). Това е една реална, макар и теоретична, опасност. Лично аз не съм чул за това някое издателство в България да е фалирало заради пиратско цифрово издание на негово заглавие. Въпреки това, българските издателства се борят с нокти и зъби срещу електронните библиотеки.

Освен издателствата, борят се и агенциите за авторски права (доколкото ги познавам, за разстрел са). Някои от авторите също са против. Тези, които са категорично застрашени от цифровата книга – печатниците и разпространителите, си траят, кой знае защо. Западняците са по-напред с материала и практически мигновено започнаха да продават легално (и професионално оформено) цифрово съдържание. И не фалират, гадовете! В моята област примери за успешен бизнес са сайтовете за сток-фотография и за продажба на шрифтове. Може ли това да стане с електронните книги и у нас? Отговорът е „не“. Или поне засега.

Защото на нашия издател му липсват критичната маса заглавия, технологии и читатели, за да направи свой Амазон. Амазон предлага изключително богат каталог на професионално подготвени цифрови издания, заедно с цялото си ноу-хау за анотиране и препоръки. Читателят плаща вече не само за конкретното издание, а и за цяла гама от екстри: лекотата на избора и доставка, професионалното оформление, достъпността до заглавията, които е купил от всяко свързано с Интернет място, система от отстъпки и какво ли още не. Освен това на запад бият през ръцете за електронно пиратство. Това са морковчета, които в България не могат да се предложат, просто защото нямаме тази критична маса читатели, които да оправдаят тези инвестиции. А има и други причини, заради които в България засега няма и в близко бъдеще не може да има електронна книжарница за електронни книги. Та... от една страна – братя, не копирайте незаконни издания, от друга – законни издания неееема. Изходът?

Изходът е да викаме Неволята. С помощта на скенер или цифров фотоапарат се сканира страница по страница конкретна хартиена книга. След което се цифровизира автоматично с помощта на (отново нелегално копие) на Abbyy Fine Reader и воала – нелегалното цифрово издание се пуска в Мрежата и се копира на воля, докато издателят на хартиеното копие се готви да сади картофи. Де да беше така просто.

Подготвил съм 20-на книги в електронен вид и мога да дам малко статистика. При бърз скенер скоростта на сканиране е 4 страници в минута. Въвеждането в Abbyy е въпрос на минути също. Както и цифровизирането. Нарича се OCR (Optical Character Recognition). Готовият продукт може директно да се запише в какъвто си искате формат, но това няма да го направи по-малко отвратителен. Мрежата бъка от подобни недоносчета, които е невъзможно да се четат заради грешки. Единственият (който знам аз) сайт, който малко или много държи на качеството, е Моята читанка, но и там често се срещат книги, които дразнят окото, а не радват душата. Защото са изпуснати следващите етапи от обработката. А именно: качествено изчитане още във Fine Reader-а на текста и сравняването му с хартиения оригинал. След това – коригирането му с помощта на IDI SpellChecker (Създателят му е свършил невероятна работа!). След това – вкарването му в читанка и съвестното изчитане от грамотен и с умение да излавя грешките коректор; нанасяне на корекциите. Едва след това текстът е що-годе готов да бъде форматиран и да се конвертира към популярните формати, за да могат да ги ползват обикновените потребители/читатели.

В рамките на статистиката: един човек може да свърши тази работа на обществени начала (работа средно по 1-2 часа на ден) за 1-4 седмици, понякога месеци. Толкова време е необходимо, за да се получи книга, което става за четене. Теоретично добре мотивирана група от „книжни хакери“ с усилена работа за една година може да намали малко продажбите на конкретно издателство, ако работи срещу него. На практика такова нещо не се случва. Интересите на „нелегалните книгоразпространители“ са други. Те работят не „против“, а „за“.

 

Интернет книжарница и интернет библиотека

Интернет книжарницата (ИК) продава нови книги в електронен вид. Интернет библиотеката (ИБ) съхранява и разпространява безплатно книги в електронен вид. ИК и издателствата предлагат на пазара нов, професионално оформен, технически съвършен (Трябва да е такъв!) продукт. ИБ „паразитират“ на гърба на издателствата, защото техният продукт е оцифрованата версия на вече създадена и обработена книга. Не броя любителските преводи или проекта Дачко на Моята читанка. Той е много интересен като организация, и може би става за преводи на техническа документация, но за качествен, литературен превод... „Жаме!“, би един мой даскал по математика. В ИК книгата се създава от няколко на брой професионалисти. В ИБ книгата се оцифрова и коригира от теоретично неограничен брой любители, които ползват предимството на отворения формат на книгата.

Пример от моята практика: В момента оцифровам „Дневниците“ на Христофор Колумб. В Читанката чака за преглед и публикуване „Истинската история за завладяването на Нова Испания“ на Бернар Диас дел Кастильо. И двете книги от библиотеката „Морета, брегове и хора“ надали някога ще бъдат издадени отново в хартиен вид – не са касови, въпреки че са ценни. Затова трябва да ги има в електронен вид, защото надали някой си дава сметка, но почти всички книги, издадени до 1990 г. в България ги има само и единствено във вид на хартиен носител по щандовете на антикварните книжарници. Така че нямам усещането, че накърнявам нечии интереси с това, а само допринасям полза. И отново пример: преводачката на „Дългият път“ на Бернар Моатесие вместо да ме съди за нарушаването на авторските ѝ права, беше благодарна, че някой е оцифровал книгата и по този начин трудът ѝ остава актуален, макар и да не ѝ носи непременно пари. Това е за староиздадените книги. За новите: В Групата за безплатни електронни книги попадна издадената през 2017. „Писма от България“ на Евгений Утин. Една книга с много интересна съдба и съдържание. Книгата стои и на моя сайт, защото (слагам там само книги, за които съм положил някакви усилия) в електронното копие от Групата имаше сума ти грешки и нужда от корекции, повечето от които нанесох. Книгата е нова, но не присъства в продажба, не е налична, изчерпана е. Следователно – мястото ѝ е в Библиотеката.

Книжарница и библиотека... Ако се позамисли човек, и преди цифровата ера има подобни казуси. Sony и магнитофона, Sony и видеомагнитофона. След изобретяването и налагането на пазара и на двете устройства са се водили съдебни процеси за накърняване на авторските права. И някак си са решени, урегулирани. Има прецеденти, нека се ползват за решаването и на сегашния сблъсък.

Вариант за решението са братушките. Проектът „Военная литература“ се радва на завидна популярност и доколкото знам, не е преследван от издателствата/закона. Библиотеката на Мошков е спирана няколко пъти, но съществува от 20-на години онлайн именно като библиотека. Либрусек е една от най-големите ИБ в Русия и в момента, в който я открих преди 8-9 години беше безплатна като налагаше някои ограничения върху потребители, които не са допринесли с нищо за нея. След това изведнъж въведоха абонамент и то по много московски цени. Говореше се, че с тези такси изплащат именно авторските права на автори и преводачи, но също така се говореше, че поради липса на прозрачност голяма част от тези пари остават за собственика на сайта. Това не ме вълнува особено, защото пълната колекция на Либрусек, както и на другите руски онлайн библиотеки могат да се намерят в техните торент-трекери.
Друго решение с руски произход: Предлагам да се помисли защо на официалния сайт на Аркадий и Борис Стругацки са публикувани всичките им произведения. В текстов формат, наистина, но са публикувани не „пиратски“ оцифровки, а професионално обработени текстове. Безплатно. Нима правообладателите на авторското им право не искат да се хранят? Да печелят?

Вариант за решение, и то нелош, е мораториума върху новоиздадените книги в Читанката. В момента е 5 или 6 години. Пътем казано, Читанката не публикува реклами и приема дарения само по начин, който е абсолютно прозрачен за обществото, макар с това да затруднява много свои потенциални спомоществуватели.

Вариант за решение може да се потърси и в аналогията между електронната книга и компютърния шрифт: Както някои от колегите ми дизайнери знаят, обект на защита на авторското право на един шрифт, е не очертанието/формата на буквите, а кода. За несведущите: кодът е точният начин, по който са зададени точките и кривите, изграждащи дадена буква. На пръв поглед това е формализъм и пълна безумица – дизайнерът избира даден шрифт именно заради начертанието му, а не заради буквичките, с които то е описано. Така че теоретично е възможно човек да си закупи от MyFonts.com един шрифт, след което да го преконвертира или да промени с един пункт дадено начертание и не само да го разпространява безплатно, но и да го продава от свое име. Всичко е законно! В древните, пред-Интернетни времена именно така се и случваше. Често един същи шрифт (начертание), имаше по десетина „официални“ клонинги и стотина неофициални. Въпреки това гиганти като Adobe и Monotype не фалираха. Напротив! Разработиха платформи, на които всеки шрифтов дизайнер можеше да продава своите шрифтове на желана от него цена. В резултат цената на шрифтовете спадна повече от два пъти. Шрифтът стана достъпен за дизайнерите. Продажбите се вдигнаха и стимулираха шрифтовите дизайнери да разработват и продават нови и нови шрифтове. Появиха се нови имена с оригинални разработки. Спечели дизайна, спечелиха шрифтовите дизайнери, спечелиха и платформите. Все още има възможността да се правят пиратски клонинги, но никой не ги прави. Излишно е. Много по-лесно е да бръкнеш в удобния сайт с богат избор и гаранция за качество, да си избереш нужния ти шрифт и срещу адекватна сума да си го купиш. Освен чистата съвест, човек печели и усещането, че стимулира шрифтовия дизайнер за нови разработки, че прави добро.

И ИК, и ИБ действат в интерес на читателя. Евентуален конфликт на интереси възниква, когато ИБ включва в каталога си книги, които са обект на търговски интерес от страна на ИК или хартиените издателства. Това трябва да се уреди така, че читателите да са доволни. ИК да доставя качествено електронно съдържание на сносни цени, с добавени екстри. ИБ да съхраняват заглавия, които не са в продажба. Да се допълват, а не да се конкурират. Защото всъщност основния враг на издателствата не са онлайн-библиотеките. Основния враг на големите тиражи и многото заглавия са изпростяването, меркантилизирането на съвременния човек, нежеланието му да се образова и да чете.

 

Моята читанка

Плюсовете

  • Този сайт се самоопределя като електронна библиотека и е електронна библиотека: безплатен е и публикува книги, които не са издавани в последните 5 години.
  • Този сайт предоставя книгите във всички популярни (и незащитени от авторско право) формати, включително и във формата SFB (Science Fiction Book). Този формат е по същество чист текст, който обаче е допълнен от простички тагове, които описват структурата на книгата и се опира на FB2-спецификацията. Какво значи това на практика? Означава, че всеки може да подготви книга в този формат и да я сподели за всички рийдъри. Означава, че всеки може да коригира книга, която е изчел на своят рийдър и е отбелязал с коментар грешките.
  • В този сайт се поддържа стандарт за качество (не винаги успешно, но се поддържа).
  • Този сайт е успял да обедини не само потребители/читатели, но и хора, които сами изготвят електронни книги и с това увеличават каталога му. Мисля, че друга българска онлайн-библиотека не може да се похвали с това.

Минусите

  • Не мотивира потребителите си да коригират книгите, които четат. Основното предимство на отворения формат SFB е, че позволява на всеки желаещ да нанесе корекции по изданието. Книгите в Читанката се изготвят като обществен ангажимент и е напълно нормално, ако има повече грешки от оцифроването. Ако читателите им нанасяха корекции на грешките, които са забелязали, за кратко време електронните книги биха станали по-качествени от „официалните“ им събратя. Освен мотивацията, липсва и механизъм на запазване на сканираните страници, които понякога са необходими за изчистване на грешките.
  • Не мотивира читателите си да станат и създатели на книги. PR-ът на Читанката е отвратителен и често обезсърчава крехките души на новите „създаващи“ с грубички коментари.
  • От форума на Читанката периодично се трият теми, които са неудобни за собственика и създателя на сайта. С това се нарушава връзката между хората, които работят за Читанката.
  • Периодично се нарушава тематиката на сайта с нови проекти, някои от които доста недомаслени.
  • Мой си личен минус: Читанката постепенно се превръща в библиотека за любовни романи.
  • Екипът от проверяващи, одобряващи качващи книгите на сайта е много малък или е много зает в други проекти. В Ателието стоят доста книги със статус „за добавяне“, които не са публикувани. Още повече със статус „проверен“ и „за проверка“.
  • И накрая – основния минус: създателят на Моята читанка не осъзнава с пълна сила, че това вече не е личен проект, а обществен ресурс. Може да не го е искал това, може да се дразни, когато куцо и сакато му дава акъл какво и как да прави (понякога се развихрят истински тролски спорове), но Читанката е обществено достояние: с многото „допринасящи“, с многото читатели, които разчитат на сайта за книги.

 

Какъв е смисълът на оцифроването за мен?

Когато започнах да ползвам книги от Моята читанка, се постарах да „върна услугата“. Когато ползвам безплатен ресурс, обикновено се стремя да се отблагодаря с обогатяването му. Как си избирам заглавията, по които работя? В процеса на грамотното оцифроване книгата трябва да се изчете задълбочено поне два пъти. Затова предпочитам книги, които са стойностни (1) и интересни при препрочитане (2). В 99% от случаите книгите не са преиздавани от много години и надали някога ще бъдат преиздадени отново, защото не са касови. А въпреки това са хубави и са част от нашето наследство, която може да се намери само при антикварите. Понякога – с големи трудности. 

Друг плюс на електронните книги е, че те не се влияят от качеството на хартията или печата. А доста от книгите, които ми харесват, са отпечатани калпаво, на вестникарска хартия. Електронната книга винаги можеш да си я настроиш така, че да ти е лесна за четене. На моите 52 години се налага да настройвам малко по-едър шрифт. Електронната версия на „Шогун“ можеш да я четеш и в трамвая, без да ти омалеят ръцете. Електронната книга с подсветка можеш да я четеш при всякакво, дори и нулево осветление – облекчение за очите ми и/или за жена ми, когато тя е заспала, а не ми се налага да паля лампата, за да чета.

И за справка: картинката, с която започва това писание, е фоторепродукция на Търновската конституция. За мое голямо учудване (по времето, когато снимах не знаех доста неща за тогавашна България) конституцията е билингва: на български и руски.