Финикийските знаци

за и против • 10.04.2012

Парите са всеобщ еквивалент в нашата цивилизация. Еталон, който е по-могъщ от атомния часовник. С тях се измерва успеха, загубата или несигурното мъждеене на втора ипотека. Финикийските знаци обаче не се конвертират в другата валута. Валутата, при която сметките са по-прости и няма двойно счетоводство. Валутата на човешките отношения и ценности.

На фондовата борса можеш да спечелиш от още несъществуващи материални блага или от хипотетични сделки. В човешките отношения е обратното: можеш да имаш даден "актив", и въпреки това да го губиш непрекъснато. Кел файда да имаш близък човек, който цениш и обичаш, ако не споделяте и не преживявате заедно добро и зло.

Златото е благороден метал, хартишките, наречени "пари", са красиво гравирани и са защитени от закона, единиците и нулите в кредитните карти са вечни. В човешките отношения няма такава опция. При тях златото се покрива с прах и ръжда, ако не се излъсква редовно, а загубената кредитна карта не се възстановява срещу скромна сума. Изгубиш ли нещо заради нехайство, безхаберие или просто защото му е дошло времето да го изгубиш – губиш го завинаги.

С парите всичко е премерено на кантар. Работиш Х време и получаваш Y пари. Даваш Y пари и получаваш Z стоки и услуги. Ясно и понятно като чалгата. Ценоразписа е закачен на стената и можеш съвсем точно да си планираш усилията и ангажимента към парите. В приятелството и в обичта няма кантар. Те са категории, които приличат на АЛФ с любимия му девиз: "Искам всичко!". В тях не можеш да вложиш 8 часа труд и после да превключиш на нещо друго. Те изискват от теб всичко: времето, мисълта, усилието, сърцето ти. И няма гаранция за постигнат резултат.

Нормалният човек се радва на парите в момента, в който ги получи, а усеща какво е имал, едва когато загуби приятелство или обич.

Въпреки всичко това пожеланието е "Бъди щастлив!"