GOLDEN80'S

бешело непреминало ;))) • 11.09.2010

Има един лаф, който често ми се случва: "Всички наопаки, а ти на терсене".

Нейде през 90-те на миналия век ми хрумна, че трябва да си купя часовник. През това време разпространени бяха механичните (със стрелки) и електро-механичните (със стрелки и стъпков двигател) часовници. А на мен ми се искаше да имам от тези толкова демоде играчки - електронните часовници.

Съвсем доскоро гаражните бутици - микрозародиши на моловете в наши дни, бяха хитът в търговията. Търсенето според икономическите соцзакони беше много по-голямо от предлагането и все още необходимата ти стока се издирваше по магазините, а не се доставяше от куриер.

Тогава мернах през витрината на един часовникарски магазин това:

Хареса ми като дизайн и функции и си го купих. Вярно и дълго ми служи до момента, в който си взех първия мобилен телефон. Няма смисъл да носиш два часовника, така че Касиото го свалих и то потъна в чекмеджета и боклуци.

За десетина години забравих какво е да си гледаш часовника. Мина време и случайно ми изскочи същата джиджавка на екрана. Поръчах си го. По-удобно е ,когато караш колело например. Приятно е да видиш стар приятел. Дизайнът е... добре де - Гугъл ми го намери в сайт с име GOLDEN80'S. Също и на ръката на Осама бен Ладен :)).

Но си имам и лично отношение към часовничето. Преди ден-два го свалих от ръката си и го оставих на масата. Минах покрай него един-два пъти. Нещо не беше натамън. Осъзнах, че виждам електронно устройство, което не иска вниманието и времето ми. Което е направено за да изпълнява скромна роля, да ми помага с нещо, без да иска нищо в замяна, освен минимална грижа и замяна на батерийката след време. Направено е не да подменя света около мен и да го вкарва в идиотските рамки на фейсбук. Не ми отнема личността и реалността, а ми помага да съм в живота си. Устройство, което е свидетел на времето, когато компютъра беше инструмент, а не среда на съществуване.

Мммммного приятно усещане :))