Голям Беглик

или „Как прекарах ваканцията“. • Репост от 8 септември 2010

Това се вижда след като шофираш два часа от Пазарджик по приятни завои, дупки и за финал – шест и половина километра коларски път. Никой не е рекъл, че пътя към рая е лесен. Първото, което се усеща е прохладата, чистият въздух, тишината, дрънкането на чанове из гората. Местността се нарича Чатъма. Там се разпореждат група дървари и момците от "Байкария".

Ако Балканът е могъща и страховита планина, Родопите са меки, приятни и изобилни. Докато сутрин кипва водата за чая събираш мащерка и жълт кантарион на две крачки от палатките. Любителите на горски ягоди и боровинки могат да пасат по цял ден, без да свърши материала.

Щракам от една и съща гледна точка един и същ обект, но всеки път е различно. Слънцето, облаците, времето създават уникални условия всяка минута. И... планина е. Времето се мени по-бързо от настроението на жена-истеричка :)

Още от вечерта до късна сутрин над водата има пара. Водата отдава натрупаната през деня топлина.

Честичко се извива дъга.

Рано сутрин. Всичко е пропито с влага и едри капки роса. След 15 минути слънцето ще пробие мъглата. Пътем казано, там не е място за хора, уважаващи хотелския комфорт и "ол инклузив" обслужване. Няма телевизия, няма ток, няма внимателни келнери, няма шезлонги.

Хората от Байкария ремонтират къщичките и лека-полека това се превръща в една хубава база за отдих и детски приключенски лагери. Нейде сред боровете се изгражда и въжена градина, та който не се удави във водата белки увисне на въжето.

Канутата, както и всяка друга плавателна сволочь са освен приятно прекарано време сред езерото и транспортни средства. Ако имаш избор дали да се тръскаш половин час по развълнувания път или да стигнеш за същото време лежерно загребвайки в спокойна вода, кое би предпочел?

Лагерът. Поглед от езерото.

Нейде в средата на нищото се засичаме с пасаж английски любители на дивото. Подкарват ги Васил Флоров, Милена и още люде от Къщата за книги и приключения.

Ръчната количка вдясно долу е тънък намек, че в цялата тази райска благинка все някой бачка. Хора, взимайте пример!

В гората се въдят и такива гиганти: печурки, манатарки в категория супертежка.

Тази вечер не устоях на твърдото ми намерение да скътам кадъра само за лична употреба и... щрак.

Беглика. Последната (засега) вечер.