Имам една мечта...

Законът да е справедливост. Депутатът да е народен избраник. Политикът да е държавник • 17.06.2013

Законът да е справедливост. Депутатът да е народен избранник. Политикът да е държавник.

Е, не става! Това е лошото на мечтите, че не се сбъдват. В момента няма и не може да има държавник сред родните политици. Такива се появяват само в условията на дълбока криза и всенародно нещастие, което е твърде висока цена.

За зло или за добро, но просветената монархия или тирания не е възможна в наши дни. Живеем във време на демокрация, власт на народа. Професионалните политици свеждат властта на народа до избори. Рецептите за изборна победа са отработени от десетилетия. Системата на изборите е такава, че в тях побеждават партиите, които предлагат най-много кебапчета и бира на „електората“. След което победилата клика казва едно „гран мерси“ в публичното пространство, залавя се да управлява от името на похапналия и попийналия електорат и да строи комунизма за себе си. Три месеца преди следващите избори започва да пълни дупките по улиците и да разпалва скарите за новата доза соени кебапчета.

Междувременно депутатите, министрите и цялата останала професионално-политическа сволоч упражняват за своя изгода властта, която са си купили. Единствено и само за своя изгода. Иначе не може и да бъде – властта им е абсолютна и развращава властимущите абсолютно. Пишат конституцията за себе си, а за останалите – Наказателния кодекс. Рекетът е на държавно ниво, защото силовите структури са техни. Когато подкупват, предложенията им са такива, на които не можеш да откажеш, защото разполагат с труда на цял един народ. 

Въпросът не опира в моралната чистота и гражданските добродетели на професионалния политик. Може би те съществуват във всеки един от тях. Или ги е имало. Преди. Някога. Много отдавна. Само светец не би се корумпирал и развратил, ако има абсолютната власт. И обратното – всеки човек става порядъчен член на обществото, когато знае, че бият през пръстите ако откраднеш или измамиш.

За мечтата, която става реалност, накратко:

Изборите не са демокрация, макар това да го повтарят всички политически сили, без изключение. „Изборите“ се случват за един кратичък месец на всеки четири години.

Демокрацията е ежедневен избор и активно действие на всеки човек. Това е възможност, която имаме през останалите 47 месеца – време, през което не сме „електорат“, а народ. Това е нашето време.