Картини от една изложба

...улична фотография • 20.02.2015

„Улична“ е дума в българския език, която навява асоциации, далечни от изкуството. Това е буквалния превод от английски на един жанр във фотографията. Това е жанра на изложбата.

Това е сцената, на която всички ние живеем и по която крачим. Всеки ден, всеки миг, на тази сцена се случва пиесата на живота. Изложбата е колекция от мигове. Колекция от съзрени мигове, които чрез фотоапарата са споделени. Андрей Макаревич (Машина времени) има интересна и много вярна дефиниция за изкуството: Изкуство е да стреляш с лък в тъмното. Точността, с която стрелите ти попадат в центъра на мишената, зависи от връзката ти с Бог.

Марана има връзка с Бог.

Черно-бели фотографии (черно-бялото е клише), които са запечатали влюбена двойка или вехтозаветна клошарка (отново клише). Клишето е нещо важно и съществено. Това е гръбнакът, скелетът, около който са усукани мускулите и нервите, които сътворяват красотата на балета или на катата хейан шодан в шотокан карате. Клишето в снимките от изложбата е хранителната среда, в която се появява и усеща погледа и отношението на автора. Личната персонална изненада, която води до натискане на копчето на апарата. Тази изненада се съпреживява отново на фазата на отбора на сполучливите кадри, при обработката им.

За всеки съвременен градски човек фотоапаратът е ежедневие. Щрака наляво и надясно. Запомня моменти на приятелска сбирка или на залез, който го е докоснал. Запомня лично преживяното, което е изключтелно важно... за него. Единици са тези, които могат да споделят преживяванията си и да накарат всеки човек да открие нещо свое, лично и съкровено в тях. Да те провокират и да ти позволят да погледнеш през техните очи.

Темата на изложбата е улична фотография, но не улицата е във фокуса на снимките. Човекът е. А изкуството те кара да виждаш в образите на непознатите хора себе си.