Нашият алъш-вериш

от Тълковния речник: Остар.Вземане-даване,търговия;работа. • 06.01.2014

Вземането:

Вземането е трудната част, защото за да вземеш, трябва да дадеш и въпросът не е в „дай си ми куклата, на си ти парцалките“, а в това, че за да вземеш, трябва да са ти свободни ръцете. А те стават свободни едва, когато дадеш всичко от себе си.

На пръв поглед това, което получаваме, е малко: някой и друг лев, усмивка и потупване по рамото, усещането за добре свършена работа. Интересното е, че колкото и малко да е това, оказва се, че е напълно достатъчно.

Даването:

Даването е по-лесната част. За читавия човек е по-лесно да даде, отколкото да вземе. И по-приятно. И така, какво даваме:

От гледна точка на търговското право ние продаваме услуги. От гледна точка на средния пешеходец срещу безбожно много пари ние създаваме шарени картинки, от които няма никаква нужда. „Я памятник воздвиг себе нерукотворный...“ А дано, ама надали! Най-голямата награда за дизайнера е да види кошче за боклук, пълно с опаковки, чийто дизайн е измислил той.

От години се опитваме да дефинираме какво точно даваме на нашите клиенти.

Казано най-общо, ние продаваме доверие. На пръв поглед това е оксиморон, но си заслужава и втори поглед. След него става ясно, че няма покупко-продажба. На света няма толкова пари, с които можеш да си купиш доверие. Доверието не се купува, а се дава.

Когато клиент дойде при нас, той ни възлага и получава не само лого, търговски знак или опаковка. Той ни възлага доверие. Ние сме единствените хора, освен него, които знаят какво ще произвежда той след половин или след една година. Знание, което може да му срине бизнеса. Когато правиш модул за онлайн-управление на продажбите и производството, ти си един от много малкото хора, които имат администраторски права и в буквалния смисъл си държат ръката върху бузнес-пулса на клиента.

Преди време срещнах добра дефиниция за договор: списък на всички причини, поради които двете страни не си вярват. Е, ние много рядко подписваме договори!