Невидяното

и несподеленото. • 17.04.2011

През миналия век стигнах до интересно наблюдение: когато споделиш надежда, очакване, план, те невинаги се случват. Грубо казано – изгърмяваш си патроните в дрънканици. След време същото го и прочетох в някоя мъдра книжка. Оттогава се опитвам да си мълча, което рядко се получава. 

Когато започнах да снимам, се научих, че има кадри за мен само. Че не всичко трябва да се регистрира с фотоапарата и не дай си боже – да се обработва и публикува. Не успях да се сдържа с летенето. Налегна ме словесна диария, а трябваше да „снимам“ с око само и да си мълча. Така или иначе такива неща не могат да се споделят с външни хора. А този, който е вътрешен, ги знае и усеща по-добре от теб.

Мълчанието е злато :)