Незабележимото във и около

Започна от разговора за болката с баща ми... Грешка. Започна през 1983-та • 15.03.2012

През 83-та попаднах в армията. Това е друг свят, с други правила и логика. Но не за тях иде реч сега, а за дребните неща, които не си забелязвал дотогава и едва там осъзнаваш колко са ценни: да си легнеш, когато ти се спи, да изгледаш филм, който ти е интересен. Да се облечеш удобно. Да си чист.

Когато те боли зъб, целият свят ти е черен и крив, и каква наслада е, когато болката спре! Когато крачиш из зимната лапавица с неподходящи обувки, мокър, гладен, и студени тръпки преминават по тялото ти, какво удоволствие е след това да се стоплиш, да нахлузиш сухи чорапи, да похапнеш топло ястие край жив огън!

Когато дни наред небето е било сиво и е ръмял ситен, упорит дъждец, с каква радост посрещаш слънцето в момента, когато първият лъч пробие отминаващите облаци!

Народът е синтезирал това в думите, че почваш да цениш нещо, едва когато го изгубиш. А има ли нещо по-просто и по-логично от това да те радва всеки миг, в който усещаш тялото си пъргаво, когато стъпваш твърдо и хапваш сладко. Да усещаш блаженство, когато поетата глътка въздух не те сгърчва в кашлица например, а изпълва гърдите ти с топлина и живот.

Трудно ли е, докато чакаш трамвая, да вдигнеш очи към облаците и синьото небе? Хората лишават сами себе си от усещането за щастие, след което мъдро измислят мъдри поговорки. Нужно ли е да изгубиш нещо, за да го цениш със задна дата? Логиката казва „не“. Логиката казва, че се радваш на нещо, докато го имаш и е тъпо да жалиш за това, което не си забелязвал дори, а си го имал и си черпел с пълни шепи.

Логиката е нещо хубаво :)