Опит за обяснение

веднъж ме попитаха какво е да летиш. • 24.12.2010

Едновременно и мечта и действителност – сбъдната мечта нека е:

Представи си...

Прекрасен летен ден. Долината е окъпана в слънце. Високо в небето – пухкави кумулуси. вятърът свири в ушите ти, бие лицето ти.

Пропадаш в млечна пелена, мирише на влага. След миг излизаш от облака и земята се простира под теб на длан.

Летиш плавно, спокойно, волно.

Изведнъж леко подрусване – преминал си през струя топъл въздух. Свиваш рязко в завой... по-стръмно... и изведнъж вдигащия се въздух те подхваща меко и хоризонта почва да потъва. Оглеждаш се – крилото се проектира на фона на земята... Орел се вие под теб, ползвайки същия „асансьор“...

 

Спокоен глас долита от радиостанцията...

Отпускаш завоя и потегляш надолу и напред – към полянката за кацане, към приятелските усмивки, към дъхавата трева.

Въртене, въртене, земята те мами с ярките си цветове. Забавяш крилото и то меко те отпуска надолу, стъпваш на земята и поглеждаш към небето.

 

Винаги – поглеждаш към небето!