Пагоните на дизайнера

Нива и степени на професионално умение ...или опит за длъжностна характеристика. • 03.01.2013

Критериите са извлечени на базата на 20-годишен опит. За нашето студио са актуални и сега.

. . .

Априори 99% от дизайнерите смятат, че са черешката на върха на сладоледа откъм знания и умения. Този синдром е особено силен у наскоро завършилите съответните специалности в афторитетни висши учебни заведения като НХА, НБУ, които би трябвало да подготвят специалисти по темата, но не го правят. Тук иде наум надписа в тексаския бар „Господа, не стреляйте по пианиста, той толкова си може“.

Този синдром е следствие на критериите, които импотентни преподаватели вграждат в стремящите се към знания невинни души. Също и на прочетеното/видяното/изговореното в популярни издания, предназначени за скучаещи домакини. Според тези критерии човек е истински дизайнер, ако проявява творческо мислене и пуши трева. Творческо в случая е бягане на всяка цена от апробирани решения и от реалността. Подобни проекти биват наричани „оригинални“ и са пример за подражание и причина за черна завист от други Творци. Колкото по-неразбираеми са за невежата тълпа са, толкова по-добре. Интересното е, че самите авторитети се возят на тривиални до болка автомобили с по четири колела и ДВГ, и се хранят с пържоли, вместо да заменят колелата с хипо-екзистенциална верижна предавка, двигателят – със слънчеви колектори и платна, а пържолите – с фотосинтеза по старинните методи на йогите.

Напредналата мисъл на обитателите на Абаносовата кула на Изкуството може да роди и много други критерии, разбира се, всеки от които ще е отново в зоната на здрача. В тази зона всичко изглежда красиво и умно, особено на по чашка, две или повече, в приятен разговор със други такива божества. Лошото на тези критерии е, че не са количествени, сиреч обективни и се намират в хармония с реалността случайно и за малко.

 

Ние се храним от дизайн и предпечат, затова използваме други, не толкова възвишени оценки за профпригодност:

Попова лъжичка. Това означава, че можеш адекватно да се включиш в работата по даден проект, да адаптираш даден дизайн върху друга опаковка, продукт, медия. Задължителни са базови познания върху методите на тиражиране: офсетов, сито-, флексопечат, ротогравюра, уеб-технологии, според специализацията на студиото/екипа, в който работиш. Да достигнеш това ниво означава, че вече не те хранят по-опитните ти колеги и че можеш да започнеш да очакваш върху подарената от тях филийка сух хлебец да се появи и малко масълце с шарена сол.

Напреднал. Достигнал си дотам, когато проектите ти по нови задания или за нови клиенти редовно започват да печелят в конкуренция с тези на колегите ти или конкурентите ви. Когато средното ниво на проектите ти е стабилно, без резки скокове на качеството нагоре-надолу. По-голямата самостоятелност и професионална свобода предполага и доста по-задълбочено познаване на кухнята на дизайна и използването на тези познания в практиката. Вече се съревноваваш на съвсем друго ниво с хора, сред които има наистина добри професионалисти, които имат едновременно оригинално мислене и железни знания в занаята. Това е нивото, в което ставаш полезен за екипа, в който работиш.

Профи. Сред проектите ти има толкова добри, че почват стабилно да генерират клиенти сами по себе си. Тогава си в състояние да направиш качествен анализ на всеки един проект, да извлечеш ценното и да отстраниш недостатъците от него, сиреч да правиш грамотен дизайн. Да отиграеш всяка ниска топка по възможно най-добрия начин. Инструментариумът ти включва познания в психология на възприятието, обществознание, маркетинг... В тази фаза ставаш жизнено важна част от екипа. Получаваш възможността, привилегията и задължението да помогнеш на другите след теб.

 

Забележка: Постигането на всяка една от тези степени не те предпазва от издънки и не е доживотно звание като олимпийски шампион – доказваш уменията си всеки ден и с всеки проект.