Паузата е...

най-големия ефект в музиката, както преди време бил споменал Моцарт. • 16.07.2011

Северното крило на Университета. Къщичката на Карлсон. Също и храм, в който ходят да се молят и проповядват хората, които почитат мазохизма като своя религия. В зависимост от часа, деня и времето, присъстващите са различни по брой и вид. Но не съм открил още закономерността, която определя музикалния/шумовия фон.

Понякога звуковото оформление от калпавия радиокасетофон е от типа „думта-думта“. Натрапчив хаус, който дрънчи от скапаните високоговорители. Тиберий казва на това „напушената музика“, асоциирайки я с размазаните по полянката-кацало на Сопот парапланеристи, които си подават фас трева.

Друг път тематиката е стари класически парчета на Скорпиънс, Пърпъл и де що има още титани от времето, когато малките зелени човечета бяха малки зелени човечета. Тогава глъчката е по-малко. Човек с удоволствие си вади от ушите тапите на плеъра си, прекъсва самоналожената си изолация и става социално животно.

А преди време беше спокойно: малко хора и мълчащ касетофон. Фразите и думите са относително тихи, отчетливи и образуват неравномерен ритъм. Чуваш свистящото си дишане, докато катериш, така както се чува шума на колелата, когато самолет каца с изключен двигател.