Петър Летния от село Оряховица

и това, което е в нас. • 21.05.2014

Петър Летния е жител на село Оряховица. Чудомирско село, в което всеки е познат с прякора си, а не с фамилията. Естествената за хората любознателност и клюкарлък там достигат невиждани мащаби и развитие поради затвореното общество. Обикновено това са досадни мрънкания за здравето и кой какво лошо и на кого е сторил. Но прихванати от гений или от муцуна с добър нюх тези ежедневни простотийки изникват за живот под друго лице и под друга форма. Петър Летния може да ти докара мускулна треска на стомаха от смях, докато описва проблемите на жена си, която е търсила работа в местна шивачница.

За да чуеш това обаче трябва да си на осмянка* в къщата на дядо Спас, да пийваш юнашки глътки вино и да мезиш тлъсто свинско с кисело зеле. Иначе не става. Сестра ми имаше друга орисия. Попадна сред хора, които създават. От нищо нещо.

Повечето хора приемат всичко около тях като даденост и могат да реагират само с "кефи ме/не ме кефи", изказано по различен начин, според тяхната култура, развито око и дар реч. Нова книга или филм - това е направено от някой и ролята на нормалния човек е да го оцени. Да го хареса или отрече, като потребител.

Потребител в случая не е мръсна дума. Всеки човек, който сътворява, сътворява за своите потребители, не само за себе си.

Интересното в случая  е създаването. Създаването, което надхвърля границите на разговор на маса. Създаваш не само приятна атмосфера на момента, с определен човек, а създаваш продукт, завършена система от въздействия върху хората. Създаването се подчинява на законите на Нютон - всяко действие поражда реакция еднаква по сила и противоположна по посока. Човекът пише и рисува думите и преживелиците си и поражда реакция - битовите проблеми създават смях, проблемното житие дарява живот.

Сестра ми попадна на хора, които създават. Затова написаното от нея ще усмихне не един, а много. Преживяното от нея ще придобие плът и значимост. Ще я направи човек, а не консуматор.

Дай боже всекиму!