Сам овца

Преди време Виша реагира на един мой кратичък разказ с думите „трогна“. Мен ме трогна това. • 05.02.2013

Прибирам се в къщи. Работен ден е и има някакво извратено удоволствие да се усетиш извън матрицата. Да шляпаш в слънчевите локви и да си свободен. А докато вървиш, мозъкът ти работи на високи обороти, подгонен от сърцето.

Попадам на трета такава книга, която ме кара да мисля и усещам едновременно. Не знам какъв е тоя калъп, по който се създават хора, които са способни да ти бръкнат в душата. Съвпадението е, че са руснаци. За някои е съвпадение, за мен си е нормално - познавам тези хора и не мога да се начудя как се възпитава човек. Човек, който може да проникне, да разбере, да даде ясна дефиниция за съкровени неща.

Дълго използвах за себе си определението на Тери Прачет за изкуство: „да се вградиш в това, което правиш“. Сега срещнах друго, което ме кара да мисля: „Изкуство е да пускаш стрели в неизвестното. И количеството попадения е в пряка зависимост от това, доколко е силна връзката ти с Бога“.

Записвам това, защото ми се иска някой някога да сподели усещането, когато прочете „Сам овца“. Желанието ми е почти обречено на провал, защото:

— книгата не е издадена на български, а в България не са много хората, които владеят руски;
— в нея няма безплатни купончета за тенджери с керамична изолация. „Время сейчас такое“.

...дописано:

Записът на доволно хаотичния поток от мисли и емоции не е завършен продукт, но помага да не се забрави онова, което те е изкарало преди време от ленивото течение на ежедневието. Освен тази книга човек може да бъде докоснат и да познае блаженството на човешкото и от автобиографичните книги на Алексей Леонов, и на Алексей Баталов.