Самиздат

В годините на соца самиздатът беше точен термин: публикуване в ограничен тираж на литература, която не се радва на официално одобрение, нерядко — апокрифна. Сега терминът следва да се чете по-буквално: да публикуваш себе си; своите думи — в блогове, в коментари по форумите, по специализирани сайтове; своята гледна точка, изразена в подбора на съдържанието или линк към тема, която ти е близка и те вълнува. • 22.12.2011

В този конкретен случай „самиздат“ се чете абсолютно буквално. Имам техническата възможност и създавам електронни варианти, които публикувам в мрежата, на книги, които иначе биха отминали във времето.

Подборът на книгите е лесен: такива, с които сме били заедно в един или друг период от живота ми; които са издавани отдавна и надали ще бъдат издадени в бъдеще. Книжното тяло да е относително запазено, но и да не го жаля прекалено много — при сканирането книжките застават задълго в шпагат.

Сканиране. Относително лесен етап, който се улеснява още повече, ако имаш подръка бърз скенер. Основни моменти в този етап: да сканираш така, че да няма нужда от последваща обработка във фотошоп, като подадеш максимално добра информация на програмата за оптично разпознаване на текст — без големи деформации на страниците. Пресканиране на един разтвор на книгата, за да определиш полето на сканиране и след това бързо, без много мисъл, да се намятат страниците в последователно наименувани грейскейл файлове.

Разпознаване. Тук се оправяш с едно копче и Fine Reader-a свършва останалата работа. Човек много си облекчава работата, ако дефинира правилно езиците, които се срещат в текста.

Първа корекция. Извършва се отново в Reader-a. Освен вградените в него речници, които още на етап сканиране позволяват автоматична корекция на текста, много полезни са и двата екрана за сравнение на прочетения текст със сканирания оригинал. Основната задача на този етап е да приведе текста във вид, максимално близък с хартиения оригинал. Да се изчистят бъговете по него, които се дължат на лошо съхранение на книгата, на дефекти в полиграфическото изпълнение, на все пак ограничените възможности на „четящата програма“.

Втора корекция. Извършва се в Word, Notepad++, InDesign — на кой където му е комфортно за работа. Задачата на този етап е да се изглади съвършено текста на изданието: свързване на прекъснати абзаци, замяна на тирета и кавички с коректните знаци, премахването на дефиси, двойни разстояния и т.н., фиксирането на бележките под линия на правилното им място. Макар целта да е гладък, независим от конкретната платформа и формат текст, налага се все пак да се има едно наум базовия формат. За мен това SFB — форматът на Моята читанка. Тук е мястото, където допълнителното форматиране на текста като получер или курсив се премахва, заменяйки го със служебни знаци. Крайният продукт на този етап е прост текстов файл.

Трета корекция. За български идеалната програмка за това е IDI Spell Checker. Изисква пет минутен прочит на хелпа и може да се работи. Приема UTF-8 кодирани текстове. Освен проверка на правописа на отделните думи, следи за залепени тирета, неправилни граматични форми и въобще — пести маса време и внимателно взиране в текста.

Форматиране. Полученият файл се подготвя за публикуване в базовия формат: слагат се форматиращи символи, разделят се смислово цитати, посвещения и т.н. Проверява се чрез съответния конвертор (в моя случай това е MyLib2FB2) коректността на текста. На този етап изплуват грешчици като незатворени кавички или некоректни бележки под линия.

Една важна особеност на електронената „полиграфия“: книгата няма формат (в смисъл на големина и размер на страница). Тя ще се чете на различни устройства, в различни крайни файлови формати. Затова има два подхода. Единият се ползва в SFB и FB2 файловете: когато се оформя текста на смислови блокове, не се задава шрифт, кегел, разредка и отстъпи на първи ред, а се задава смисъла на конкретния блок текст: нормален текст, заглавие първа степен, заглавие втора степен, цитат, бележка под линия, анотация и т.н. За всеки уеб разработчик това е близката до сърцето идея, приета в оформлението на HTML-страници. Този подход позволява максимална гъвкавост на електронното издание, като за окончателната визуализация се разчита на настройките и възможностите на конкретното устройство, на което четем книгата.

Другият подход се ползва във файловите формати, които са пряко свързани с конкретна марка/модел устройства, напр. в читанката ми. При него освен смисловото разделение на текста, се дефинира и по какъв начин (шрифт, кегел, ...) текстът се визуализира на екрана. Плюсът е по-голям контрол над оформлението и като следствие — един приятен, професионален изглед на страниците.

Корекция с четене. Ако досега корекциите са разчитали основно на програмни инструменти, то на финала заставаме от гледната точка на читателя. Именно прочитайки текста внимателно, облизвайки всяка една дума и фраза, можем да забележим проблеми, които не са попаднали в полезрението на трудолюбивите ни електронни помощници. Естествено, този етап е изцяло ръчен и работата става доста въшкава. Най-лошото е, че пак няма гаранция за отстраняването на всички проблемчета, но както се казва сред хората от полиграфията — един ръкопис е като брашнян чувал, колкото да го тупаш — все излиза по нещо от него.

Последните щрихи вклюват изчистването на междинните файлове, добавяне на корица на изданието, конвертирането му в необходимите формати и... четене.