Шрифт и Менделсон

записано по горещи следи • 24.07.2012

Човек се захваща да прави нещо, защото има нужда от него. Нормалните хора правят пари, гювеч, секс, гоблени. Ненормалните имат по-голям избор.

Захващам един шрифт, когато ми е узрял. Когато и аз съм на крачка от съзряването за него. (За сведение на нормалните хора: шрифт са тези малки буквички, които разчитате лесно във вестника, умиляват ви в сватбени покани, които не ги забелязвате, но ви влияят – тихо и подмолно).

Отначало идва като усещане, като настрой на мисълта: не виждаш нищо цялостно, а сякаш с мощна лупа проследяваш извивката на някоя буква. Постепенно си поставяш рамки: цел, област на употреба, основни характеристики. Рамките не са сковаващи ограничения, а скелета, който дава формата и основните пропорции. Подготовката е извършена и се чака началния тласък, мотива. Не се чака бездейно: по хартията остават щрихи и линии, търсещи формата.

Започва началото на същинската работа: "О" и "Н" са основните камъни за един шрифт. След тях се появяват една след друга следващите букви. Търсиш съвършенството във всяка една от тях, съобразявайки се с още неродените им братя и сестри. Понякога конфликтът е твърде силен и се връщаш назад, прерисуваш, преправяш така, че да се постигне хармонията от уникалността на начертанието и еднаквата логика на изписване. Това е един от най-хубавите периоди в работата по шрифта. Периодът, в който от нищото създаваш нещо - впечатление, излъчване, послание към хората. Инструментът е прост - играта на черно и бяло. Вечният инструмент на типографа, независимо дали използва гъше перо, метална литера или единиците и нулите на компютъра.

Правят се пробни разпечатки и с малки кръгчета се фиксират безбройните грешки или неуточнени елементи на буквите, как си пасват една с друга, как се харесват една-друга. Отново на чертожната дъска, отново проби. Цикълът се повтаря много пъти, докато може да се приеме, че основните букви са намерени, създадени. Но в текст присъстват не само "а" и "б". Препинателни знаци, цифри, символи и диакритични знаци - всичко това е един "досаден" пълнеж, на който обаче трябва да се отдаде цялото внимание, за да не подкопаят усилията, които са вложени досега, а напротив - да усили излъчването на шрифта, да го направи приложим за всяка една дейност.

Досега сме работили с нещото, с буквата. Следващият етап е работата с нищото, с въздуха между буквите, с това, как се отнасят една спрямо друга като разстояние. Преценява се дали в текста не се появяват предателски светли или тъмни петна. Отново корекции или пък създаване на лигатури там, където е необходимо. Това са досадни, механични, къртовски етапи. Моменти, в които ти се повдига от вида на новия шрифт. И въпреки това не можеш да си позволиш да си позволиш небрежност, за да не засвири фалшиво новата симфония.

И така, основната работа по контурите и разстоянията е завършена. Типографът от художник се превръща в инженер, влагайки в конструкцията на всяка една буква информация, която ще съхранява вида й, независимо от начина на употреба. Тук е времето да се съобразява човек с разстоянията в самата буква, да проследи всяка една крива в посоката, в която се описва. Да отчита конкретни технологии и изходни устройства. След като това завърши, човек за пореден път си казва "Готов съм!". И за пореден път се убеждава, че нищо не е свършено, докато не стигне края си.

А за да стигнем края трябва да научим шрифта да говори на различни езици: западноевропейски, източноевропейски, балтийската група езици, кирилица, турски. Списъкът може да бъде продължен. И отново проби, тестове. Купчинката разпечатки набъбва постоянно. Нейде на дъното са останали първите скици, първата любов. Отгоре са се натрупали работа, труд и време.

Финални щрихи: описание на шрифта, генерирането му в различни формати. Издаваме на шрифта изходна виза за целия свят. И никога няма да разбереш в кое безименно студио за каква задача ще се ползва. Понякога ще го виждаш на корици на книги, в списания. Само понякога.

Влюбил си се, родил си, отгледал си, възпитал си. От теб е излязло и сега живее собствен живот. Както в живота, както в любовта и семейството. Миг силно чувство и колко работа още е необходима, за да заживее собствен живот създаденото от теб.