Сигурността

Повторен опит за изследване на феномена, в който се намесват мисли, думи и действия на приятели, познати, мои и наши, на Линус Торвалдс и други другари. • 16.10.2011
Инстинктът за самохранение е голяма работа. Човек може камион да премести и лъв да набие, ако му е опрял ножа до кокала. После изтрива морно чело и почва да се замисля как да продължава да оцелява. Започва да търси сигурност. Всеки я търси по своему и за всеки сигурността означава нещо различно. За алкохолика вероятно сигурността е да знае, че има с какво да си оправи главата след като се събуди. За мен е спокойствие, да имам пари в джоба и чистота. Относителна чистота, разбира се, защото казано е, че мъжът все трябва да си има някакъв кусур - или ципът му да е разкопчан, или ръкавът му да е до рамо омазан в лайна.
 
Жената търси сигурност в мъжа, а децата - в семейството. Много едно време мъжът е бил просто гаранция за физическото оцеляване. А за детето светът е съставен от семейството. Лошо или хубаво, но това е привичния му свят. В този свят детето се чувства по-добре, дори когато отношенията между родителите му са кошмарни. Къде е сигурността за мъжа? В несигурното. Излизаш от пещерата на лов или от панелката - за работа. Не знаеш какво ще ти се случи, но знаеш, че трябва да се оправиш. 
 
И почваш да осъзнаваш един много основен факт: сигурност няма. Няма! Нито грам. Не съществува в природата и въобще наоколо.
 
Редовната заплата, която получаваш, е мит. Само за ден могат да те уволнят или да се срине борсата. Здравето, на което даже и не се радваш, защото „винаги съм си бил така“ е въздух под налягане и усещаш това с първото кихване на пролетния грип или внезапното завиване на свят от вестибуларния невронит. Банално залитане от стълбата и животът ти се променя мигновено и категорично за оставащите ти няколко секунди. Съвършено здрави, задоволени и уравновесени хора се събуждат посред нощ, защото планината над града им бълва огън и след хилядолетия откриват мумифицираните им тела. „Маймуни, вечно ли искате да живеете?“
 
Ако чичо Дарвин е прав, мъжът заслужено борави с несигурността по-добре от жената. Поколения наред той е бил ловеца, човекът, който е излизал от пещерата сред вечнопроменящата се външна среда. Мозъкът, мускулите и нервите на мъжа са свикнали да реагират на новото, необичайното. Преди време в Техническия университет ни цитираха инструкция за набиране на работници на фирма за производство на измервателни уреди. Измервателни уреди, които не са дърводелски метър или кръчмарска мярка, а такива, които работят в свръхзащитена среда и показанията им се отклоняват, ако до тях има повече от един човек заради телесната му температура. Та... за работници при повтаряеми прецизни операции, каквито и робот не може да направи, се допускаха само жени, на възраст от 21 до 26 години. Толкоз. Другите ги режат на стадий документи. В същата тази фирма имаха правилото и да наемат мъже за действия в променлива среда и неясни първоначални условия. Хамериканците могат да имат полова и расова търпимост, но в Швейцария явно властва статистиката.
 
Светът, или поне по-образованата част, познават имената на Хана Райч и Лилия Литвяк, но сред пилотите единици са жените. Не съм летял на изстребител или опитен самолет, но и сред парапланеристите отношението мъж:жена е 10:1. А сред тях съм летял. И там всеки полет е намирането на сигурност в несигурното. И защо да го обиждаме с някоя си отрицателна представка? Несигурното е динамика, промяна, възможност за развитие.
 
Вечната промяна те заставя сутрин да се събудиш, да станеш и да излезеш на лов за живота си. Вечната промяна и враждебна обстановка споява хората. Не от един приятел, който е емигрирал в Страната на възможностите, съм чувал, че там няма на кой да разчиташ, освен на човека до себе си. В позната, предсказуема и благоразположена среда може да си позволиш да си Ти, да не разчиташ на рамо до твоето. Когато играта загрубее, трескаво превърташ контактите в телефона си и осъзнаваш колко малко са всъщност хората, към които можеш да се обърнеш за помощ и които да ти я окажат - щедра и взискателна. Промяната е вечна, а сигурността - ефимерна. На кое би заложил всеки нормален човек?
 
Сигурност няма. Животът ни е неустойчиво равновесие, поддържано от непрекъснати усилия, които носят радост за тези, които знаят, че сигурност няма, а има промяна. А другите... падат на дъното като мъртъв планктон.