Силата на етикета

и особеностите на човешката национална психология. Етикетът като бележка с информация, а не като имитация на колтура. • 05.01.2011

Не знам как е навън. Зад граница не съм живял за дълго, но подозирам, че е същото – човеците от една и съща мръвка сме правени.

А у нас как е: още от детската градина ти е обяснено, че реката, морето и небето са сини, листата на дърветата – зелени, а стеблата им кафяви. Всъщност цвета на чистата река е изумрудено-зелен (у нашенско такива не съм виждал), а на морето – искрящо син. Тук не слагаме в сметките Черно море, нито пък Струма и подобните й реки. За тях по-подхожда описанието на Марк Твен – калчица, разтворена в малко вода. Ама по негово време барем калта е била екологично по-чиста, та дори се я пиели.

За небето няма какво да говорим. Не всеки се е качвал на някой връх, та да вдигне глава нагоре, докато очите му се изпълнят само със синьо. С дълбокото синьо, в което сякаш падаш. А другото, софийското небе е като след атомна катастрофа, макар да подозирам, че децата ми ще разправят на своите внуци за красотата му... това на фона на последващите промени. И всеки нормален човек е виждал всичко в натура, но кажеш ли му да нарисува листо – посяга към зеления флумастер. Кажеш ли му да рисува жена – ще й спретне цици като любеници. Такова е „описанието на света“ на нашата култура и нашето време.

Обичам да се събираме със стари приятели, съученици. Всички сме си рожби на епохата – преживяхме „промяната“ и какво ли още не. От всички нас финансово прокопса само Митко Дупето. Останалите сме кой как може – на държавно, полудържавно и на балъшки-частно поприще. Е, за хората, които са на заплата, моето положение беше за завиждане. Че как иначе – собствен „бизнес“, клиенти... какво ли не. А съм искал от някои от тях 50 лева на заем, за да има храна у нас. Когато ми се обадят в 8 вечерта (или 10, или 12) и разберат, че съм на работа, въпроса е „Какво ще ги правиш всичките тези пари?“. Толкоз ли е трудно да се разбере, че връзката е в обратна посока: всеки лев си го изкарваш с труд и мислене, и никога нямаш нищо гарантирано. Но... етикета е „собствен бизнес“. А на етикета се вярва.

Пише „кайма“ и оттам насетне вече важи цената, нали е „кайма“? А дори и днес е видна междината, която разделя евтиното от качественото (сравнително качественото). И не е кренвирш това, което струва два пъти по-малко от кило месо. И няма нормален сладкиш, който да издържа 180 дни на рафта. А съвременните издържат! Че и по повече. Титани! Нищо, че съдържанието им е като таблицата на Менделеев. На етикета пише „крем ягода“, а в съдържанието – „натурално идентични аромати“. Но то е 4 пункта. Него го четат само лудите. 

Кола ли е – тя е бърза. Жена ли е... без коментар =:* Небето е синьо, златото е жълто, животът – труден, а съседите са педераси. Рекламата е истина, а законът – справедлив... Всеки може да продължи списъка както си пожелае. 

Живея в друг свят. Този, дето е в следващата пряка.