The corner stone

по повод на интервю с Владимир Висоцки • 13.03.2012

Питат го защо толкова често в песните му се говори за войната или за спорта. Той отговаря, че обича да пише за моменти, в които се разкрива човешкия характер. И че такива моменти са, когато човек е на ръба на силите си, когато обстоятелствата заставят човека да покаже същността си.

При цялото ми уважение към този велик човек, мога да добавя и собствени измерения. Запитвам се кой е до теб, кой няма да ти изневери? На чия страна си ти, кому ще си верен до предела на оцеляването си? Вариантът на западноевропейската цивилизация е да си верен на този, от който зависи финансовото ти благополучие. За времето, в което той гарантира финансовото ти благополучие. Сметките са чисти и ясни: ти получаваш нещо и даваш нещо. Ти на мене, аз на тебе. 50 кинта за "нормален" секс, с надбавка за орален и анален. Всеки си тръгва с чувство на добре изпълнен дълг и взаимно получени благини.

Другият вариант е кръвната връзка: тогава си готов да убиваш и да правиш невъзможното или поне трудното. За този, който ти е дал, за този, комуто ти даваш. Не съм го измислил аз, нито чичко Дарвин. В този случай няма равновесие, няма баланс. Ако си човек, просто си длъжен и това е. Както самураят е убивал, или е лягал върху меча си. Това е нещо безусловно.

Остава и трети вариант. Да си избрал и да си избран да съчетаеш предишните два варианта.

...

По нашите земи, в наше време няма много вяра. Религия – тук-там, но вярата е кът. А трябва да вярваш в нещо. В себе си, в приятеля си, в щастливия случай!