У дома

... • 21.11.2010

Орфографията е запазена:

Intel: Какбы это тебе попроще объяснить... щя попробую

Intel: Вот, представь себе ОГРОМНЫЙ ковш карьерного эксковатора. Представил?

Зверский_АЙТИшник: ну, допустим

Intel: Вот. Если зачерпнуть таким ковшом тонны эдак 1,5 разнообразных компьютерных комплектующих (матерей, винтов, уорпусов, видюх и т.п.), а потом занясти этот ковш над квартирой и обрушить всю эту кучу комплектухи вниз, так, чтобы оно в процессе свободного падения хаотично заполнило собой всё пространство квартиры. Представил?

Зверский_АЙТИшник: с трудом, но допустим

Intel: Вот. Это я сейчас рассказал о том, как живёт Серёга.

** Пользователь "Зверский_АЙТИшник" сменил имя на "Скромный_АЙТИшник"

 

Когато влизаш в нормално жилище, което ръководи жена (адекватна и нормална), усещаш уют. А когато влизаш нейде, където мъжът е оставен сам на себе си, заварваш него самия. Крис, гадже на Емо Тандемо по това време, обясняваше приблизително същата ситуация, когато за пръв път я завел в апартамента си. Навсякъде – парапланеризъм. Проснато да съхне крило. А крилото си е 30 квадрата – половината на съвременна квартира – малолитражка. На печката – сбруя. Върви, намотани в ъгъла и така нататък.

В къщи е същото. Колелото е в антрето. Има малко книги, което е зрителна измама. В читанката си имам над 1800 заглавия. Нунчакото, което си направих 2-3 курс, е под раничките – моята и на Тиберий. В студиото е останала раницата с фототехниката. На балкона са: едно колело, леко куцо, другото – със спуканата гума (ще я оправим) е на малкия, плюс един багажник за велосипеди.

И два лаптопа. И Алън Парсънс проджект, който звучи от колонките. И аромата на задушена мръвка. И е спокойно.