За непушенето... отново :)

Старият виц на Марк Твен, че най-лесно се отказват цигарите, е много верен. Няма шега! • 16.04.2013

Днес ми е шеснайсти ден, откак не съм палил цигара. И понеже ми се случва за трети път да понапускам тютюна, взех да схващам някои закономерности в повторенията. И понеже около всеки бивш пушач има доволно много съчувстващи, колебаещи се, воинстващи в навика си и т.н. пушачи, докладвам от първа ръка за тяхна полза и добро. Да пиеш от извора е готино, защото е лично преживян опит, искрен. Слабостта му е в това, че липсва силата на представителната извадка зад него — каквото важи за теб, може да е съвсем безполезно на друг. Да се вторачим, прочее, към плюса и с бога напред!

И така...

Какво трябва за да почнеш да пушиш? Цигари, поне 2-3 приятели, които да те потупат по рамото — „Знаех си, че си пич!“, преодоляването на кашлянето след първите дръпвания, свикване с лошия вкус в устата и задънването в гърдите. После става навик, част от теб.

Какво е необходимо, за да спреш да пушиш? Тук всеки има свой отговор. Срещу теб има коварен враг — биохимията, затова и отговорът трябва да е силен и точен. Искам да живея! Не безкрайно, но докато съм жив — да живея пълноценно. Ако цигарите не ми пречат за това, а ми дават спокойствие, удоволствието на първото дръпване след дълга пауза, защо да ги спирам? Но ако се будя нощем от задушаване; ако не мога да тичам, плувам, да правя секс с любимата си; ако вечер се усещам скапан, докато вървя към къщи; ако нямам импулс за глупостите и дивотиите, които така ми харесват на тази земя... майната им тогава!

Бях го намислил този пост едва ли не като Ръководство за спиране на пушенето. Е, не стана. Всеки човек си има своя истина и е най-добре сам да си стигне до нея: как да живее, да работи; как да обича; как да забива пирони... сам трябва да си го усеща.