Законът за петте процента

или „Прост народ – слаба държава“ • 15.05.2014

По повод на

или казано на български: Прост народ – слаба държава. Обяснявам какво е имал предвид автора.

Завършил съм МЕИ – София, сега познато като Технически Университет. В групата бяхме 20-на човека. 17 броя бяха в следните категории: търсачи на диплома за висше, търсачи на сладък студентски живот и търсачки на готин брачен партньор. Към тях добавяме и безмозъчни зубрачи. Всичките те нямаха никакво отношение към професията на инженера. Остават трима. Първият от тези трима – интелигентно момче, което разбираше материала, но предпочиташе да се отдава на спокоен живот и здравословен секс. Вторият – разбираше материала и учеше съвестно. Амбицията му беше да завърши, да се ожени за свястна колежка и да се върне на село, където да завърти добър бизнес с парници и отглеждане на зарзават. Също не е зле! Третият имаше и разбирането, и мерака за учене и желанието да работи като инженер. Един от 20 е точно 5%.

Преди десетина години изпаднах в неприятно приключение с болежки и тръгнах по лекари. По различни поводи/симптоми бях на прием при десетина лекари. Всеки от тях или ми обещаваше скорошни недъзи, инвалидност или неприятна смърт по своята си специалност или, в най-добрия случай, вдигаше ръце и казваше „не знам какво ти е, но не е това“. Точната диагноза след един месец ходене по лекари и опити за лечение, които разказаха играта на здравето ми, постави един 80 и кусур годишен професор. Кой поставя точните диагнози, когато проф. Иванов е престанал да работи – не знам! Един от десет е 10%.

В професионален план: сега срещам кадърни и мотивирани специалисти с вероятност между 5 и 10%. И постепенно формулирах за себе си закон, който ми помага да живея ведро и без напразни очаквания: „Във всяка (професионална) област свестните хора са 5%.“

На миналите избори гласувах за партия, която не премина бариерата и съответно – няма представители в Народното събрание. Аз НЕ съм представен в парламента. И най-вероятно няма да бъда представен и в следващия. Такива като мен са 5% от населението на България. В парламента са избраниците на електората (без малко да напиша „хората“), който се поддава на евтина манипулация и кебапчена пропаганда. А! И хардлайнерите. Това са големите групи хора в България, електорално значимата извадка. И съвсем логично – депутатите защитават техните интереси, не моите. Разбира се, след като се погрижат първо за собствения си гечинмек.

Каква е политическата рецепта – не знам. Да се върнем към елинския тип демокрация ли, да се основат по две училища във всяко село и паланка, ли... Не знам! Знам само, че докато подавляващата част от гласуващите са лумпени, то и държавата ще се ръководи съобразно интереса на лумпена и паразита. С други думи: Прост народ – слаба държава!

А друг няма да оправи ситуацията, освен нас: официално непредставените и неофициално движещите тази страна.