Живописта е азбуката на неграмотния

...или поне такъв цитат ми беше сведен преди време. • 08.09.2011

Преди доста време косматите хора започнали да рисуват картини с ловни сюжети по стените на жилищата си. Понеже не са живеели в панелки, тези картини са оцелели и до наши дни. Постепенно започнали да заместват описателните картини с лаконични скици, в които влагали точно определен смисъл. Появили се идеограмите. Последните плавно и полека се трансформирали в йероглифи, които всеки колтурен човек свързва с древните египтяни. Поотминали години и на неизвестен търговец/учен/даскал от финикийски произход му хрумнало да записва не смисъла, а звука. Появила се азбуката.

Първите букви били все главни. Препинателните знаци били кът, също и гласните. Предците ни лека-полека измислили точките, запетаите, папируса и пергамента, кодекса, разделянето на абзаци и всичко това, което днес човек възприема под понятието книга. Писателите също били плодовити. Появили се основните жанрове в литературата. Паралелно се развивал и речника, и културата на човека. Писмената слезли от пиедестала на велемъдростта и станали притежание на обикновените хора. Пресата на Гутенберг дала възможност буквално на всеки, който има желание, да чете.

Прекрасното, сякаш, тепърва предстояло, когато в потайни доби лоши хора измислили компютъра за радост на всички подрастващи. Пак по това време един умен човек решил да ги върже в Мрежа, за да комуникират помежду си учените (и военните). Преди да се усетим, радостта и възможността за общуване започна да ни превръща в Елочка-Людоедочка, чийто речник е с 30 думи. В нашия случай - картинки. Гами от емоции и буря от чувства се заместват от дебилно усмихнати или намръщени пластмасови емотикони. Умелият потребител е в състояние да изрази всяка своя реакция с ограничения набор от изрази, които чата му дава. 

Аватарът (прецизно избирана картинка сред купища снимки, на които отчетливо се вижда дебил и идиот) е представата за себе си, която искаме да внушим на света. "Обичам те" във всичките си нюанси се замества успешно от сърце, нарисувано като символ на инфаркта. Целувката - приятелска, страстна, лениво-спокойна, от дете на майка, от майка на дете, се представя от идиотче със силиконови устни. Надминавайки хиляди пъти Джордж Оруел с неговите "двеплюс добро" дълбочината и силата на емоцията се предава чрез просто повторение и пошестнайсетяне.

:)