Абанос и слонова кост

По повод на един безнадежден случай • 24.08.2009

Отдавна е забелязано, че светът е разделен. Обикновено е разделен на "добри" и "лоши". Добрите по дефиниция сме "Ние", а лошите са "Другите". В достъпен и лесносмилаем изказ това е обяснено например в "Килимените хора" на Тери Прачет. Католическата църква е популяризирала това схващане през Средните векове по друг начин - в категорична до изпепеляване форма.

Критериите за различие са качествени и количествени. Качествен е например критерия "Бог". Независимо от името, което ползват феновете на всеки един отбор - Аллах, Йисус, Йехова, Буда, Голямото Слънце-Което-Прави-Земята-Гореща или Йии, всеки се самоопределя като правоверен и повече или по-малко сърцато се юрва да доказва на другите колко са заблудени.

Количествените критерии са обективни и точни. С тяхна помощ лесно можем да се убедим, че след като 80% от дадена група хора предпочитат петле на клечка, а не свинска пържола, то "клечкопетльовците" са "нормални", а "пържолюбците" са годни единствено за сапун изроди. И ако изследването се провежда в детска градина, вероятността за такова разпределение е доста висока. От само себе си се разбира, че ако Аз провеждам изследването, критерият, който ще избера съответства на "Никой не може да бие Мен И Големия хълм".

И нали обичам да мисля наопаки:

Напоследък често ми се налагаше да напомням на бившата ми съпруга, че хората са различни и това не е грях. Не е грях да имаш кожа в различен цвят, да си с различен пол, възраст, сексуална ориентация, възпитание, доходи, данъчна декларация, да имаш мисъл, да е различна тази мисъл (грях е само да нямаш мисъл), да харесваш чалга, опера, рокенрол и симфонична музика, да не харесваш чалга, опера, рокенрол или симфонична музика. Не е грях да си различен. Ако беше грях - отсега знам, че в света щеше да има един-единствен праведник, и това щях да съм Аз. Аз съм еталона за себе си и съм абсолютно убеден, че и най-добрия ми приятел не съответства толкова точно на този еталон, колкото Аз самия.

Неприемането на различието поражда отрицателни чувства. А всяко нещо на този божи свят, което поражда или засилва лошото, НЕ Е добро.

А приемането на различието добро ли е? Да, Добро е.

Когато Пешо, Гошо и аз - същества априори различни, гледаме един и същи облак, го гледаме с три чифта очи и три мозъка. Виждаме го по три различни начина. След това споделяме видяното и всеки от нас става по-богат. Без да губя чертите си на земен човек имам два мозъка и поне един чифт очи повече. И това е защото всеки от нас е предпочел да каже "Ние", а не "Аз и Другите". 

Тримата сме по-силни. А нямам само двама приятели. Те също не са останали само на мен. Какво могъщо и красиво същество се е събудило за живот, който ние сме му дали! И колкото повече сме хората, казали "Ние" - толкова по-могъщо е съществото.

Как стои въпросът с приемането на кусурите на другия? Разбрахме се, че освен мен, няма други съвършени люде на света. Впрочем и Пешо, и Гошо смятат така за себе си. Да видим какво се случва: Пешо има особен тик, но другите приемаме този кусур, защото има таланта да открива най-красивите облаци. Гошо сумти някак си особено, но пък вижда в облаците причудливи картинки. Аз пък обичам да си чопля в носа, но мога да снимам добре, та за всеки от нас е запечатан "чудния миг".

А какво се случва, ако не можеш да изтърпиш тиковете на Пешо? Е... нищо по-лесно от това - УБИЙ ГО!