Белите обувки на незнайния войн

късно вечер, в кюто • 17.07.2009

Разговаряме с жена, на около трийсет и кусур години. Интернет е добра среда за повърхностни (и не само!) запознанства с най-различни хора. Забелязвам, че дамата  работи до късно. Аз съм дизайнер и работата ми е удоволствие, но за нея бях разбрал, че е счетоводител на заплата. Питам я защо остава толкова по вечерно време.

Отговор: Заради белите обувки.

Мацето си харесало някакви бели патъци на една витрина и си направило сметка, че ако работи по два часа на ден повече в продължение на три седмици, ще може да си ги купи. Не съм счетоводител, а инженер и сметнах и аз: два часа по 15 работни дена са 30 часа. Тя беше готова да даде 30 часа от безценния си живот, за да придобие още един чифт обувки.

Естествено, всеки човек има право на избор. Тя беше направила своя избор.

Купи си белите обувки. С тях беше неотразима. И въпреки тях: тревожеше се заради младите секретарки на съпруга си. После се разведоха. Прекъснах разговорите ни в момента, в който силата я напусна окончателно и влезе в коловоза на "страдането". Изборът често е много показателен. Определящ.