Богат, беден

или кой е клиента ми • 30.12.2009

Колкото и да се мисли на тази тема винаги има нова и различна гледна точка. От гледна точка на нормалния дизайнер (Д) клиентът (К) много често е досадник, който пречи работата по неговия проект да бъде свършена качествено, навреме (и с минимални усилия).

Интересното е, че Д е прав в общия случай. Ако не говорим за просперираща голяма световно известна фирма, която може да си позволи лукса да наеме професионалисти в областта на маркетинга и да им се довери, най-често К се явява собственика на предприятието. Какво може и какво прави той? С цената на необходими контакти, много пари, донейде риск, изтощителна работа и често разрушен личен живот той е започнал от нулата или близко до нея стъпало. Постигнал е премъдростите на производството на своя продукт. Знае как да влезе в магазина и после да си прибере парите. Знае как да управлява хората си, да се оправя с финанси, спирането на газта от Русия и махмурлук. От секс, политика и дизайн също разбира много добре, като всеки нормален човек в наше време и по нашите земи.

Всичко това не е никак малко и не бих искал да съм в кожата на доста от „успелите“ мъже в наши дни. Те си знаят как са платили успеха си.

Но един ден един такъв човек изпитва нуждата от красива визитка или шарена опаковчица за продукта, който произвежда.

Тук ще отворя малка скобка: „красива визитка“ няма. Има такова нещо, наречено корпоративна идентичност. Съответства на грима, облеклото (за културните – и поведението) за жените. Или облекло, поведение и цената на автомобила (за умните – и какъв точно) за мъжа. Добрата корпоративна идентичност не е „красива“. Добрата корпоративна идентичност работи. Тя поражда симпатия, доверие, привързаност и води до успех. Също както няма „красива“ или „шарена“ опаковка. Но... време е да затворя скобата :)

За разлика от К, практиката на Д е друга. През целия си професионален живот той сглобява в едно познанията си за това как вижда, мисли и усеща човек. Учи се да създава ново, ефектно визулано послание. Ако си щангист и вдигаш по цял ден щанги след време ставаш спец по вдигане на щанги. И съответно за дизайнера: ако по цял ден се учиш да разпознаваш и да създаваш красивото (т.е. - въздействащото върху човек), то след време ставаш спец по въздействието върху човека с помощта на визуалното възприятие.

Оттук следва и това, че Д обикновено има преимущество пред К, когато заспорят за корпоративната идентичност или търговската му марка. Има само едно мъничко "обаче"...

Не дизайнерът плаща от джоба си за автоматичната линия, сградния фонд и месечните заплати на служителите на К. Ако аз загубя 1000 евро за даден проект, загубите на клиента са с още три нули отзад. Разбира се, рискът не е така голям. Задействат се и други защитни механизми. Взимат участие и специалисти по маркетинг, специалисти от типа "жена ми каза, че я кефи" и други подобни фактори.

Всичко дотук беше просто опит за съпоставяне на две гледни точки. Един задочно проведен разговор с колеги, които имат склонност да пренебрегват забележките и коментарите на клиентите си, защото "он че ми каже той на мене".