Боряна и Нора

16.07.2009

Преди около 17 години: Една сутрин след грандиозен семеен скандал излизах за работа. Едва не настъпих нещо шарено, което мернах с периферното зрение. Беше поотраснало коте, заспало на постелката пред вратата. Черно-бяло, обикновено улично коте.

Отворих вратата и го поканих. Котето влезе бавно, с много чувство за собствено достойнство. Тони, щатен кръстник на котките ми, я нарече с хубавото българско име Боряна.

Боряна живя един дълъг и пълноценен живот, сред хора, които я обичаха. Понякога бягаше от дома си в търсене на свобода (и секс :). Така роди и шареното си потомство. Тя е повече човек от много хора, които познавам. Обичаше много хората, човешката ласка и присъствие. Но ги приемаше само от "нейни" хора. Боряна е пример как личност може да обича и да бъде обичана.

Краят й беше милосърдно бърз. Изкопах дупка за нея в огряната от слънцето борова гора над Княжево.

И после зарових до нея Нора, дъщеря й. Тя ми каза къде е.