Ченгетата

Нищо друго освен факти. Да ме прощават... • 05.12.2009

Да ме прощават приятелите, на които съм го разказал, но съм доста вчепетлен, та...

Приятно есенно време. Току-що съм се спуснал по Хаинбоаза и отмервам километрите между Нова Загора и селото, откъдето съм наполовина родом. Приближавам разклона, наречен Кантона в чест на много бивш кантон на бивша ЖП линия, когато неадекватен малоумник ме накара да скоча на спирачките. Успокоявам се. Срещу мен присветва състрадателен колега — очаквам ченгета. Най-логичното място е Кантона. Давам десен мигач преди катаджията да размаха палката, за да отбия. Спират ме, защото съм забравил включени халогените посред бял ден. Представят се и преглеждат колата. Какво да й преглеждат — липсва ми пожарогасителя.

Нито дума на тема "И ся к'воооооооо?". Започва да се пише фишче. Мъничко. Дваесе кинта.

Времето е прекрасно и докато единият катаджия пише, зяпам наоколо и мятам поглед към бланката. Бланката е стандартна, но почерка! Почеркът е на грамотен, читав човек. Моят е по-разхвърлян, а занаятът ми е дизайн, мамка му! В това време другият попълва тетрадката със спрените коли, пита ме за името. Фамилията ми е кофти за чуване, а презимето - още по-зле за възприемане. Гледам и не вярвам на ушите си — всяка записана буква е "как надо". Диво се израдвах! Взех си фиша и им благодарих. Обясних с какво са ме впечатлили. Седнах в колата, довърших си десния завой накъм селото на майка ми (значи — и моето). Стори ми се, че отдадоха чест.

За какво го споделям това. Ако някога около Стара Загора ви спре патрул от културни полицаи усмихнете им се и се надявайте да има повече такива хора на Земята.