Четенето в тоалетната

Това май ще отиде в раздела за книгите, защото раздел за вътрешна архитектура или асенизация няма да има :) • 22.07.2009

Та...

Моя позната веднъж беше шокирана, когато сред любимите ми места за четене: транспорта (понякога го ползвам именно като читалня), улицата и леглото попадна и (о! ужас!) тоалетната!

Бях учуден.

Няма по-хубаво място да останеш насаме със себе си в съвременния апартамент. Това е почти като домашния олтар в японското жилище — място, където е тихо. Сам си. Можеш да мислиш, да четеш, да работиш (ако работиш интелектуален труд). Логото на Acromad го видях именно там и след това Макаров безуспешно се опитваше да ме мотивира да мисля за Къщата по този начин. Но кенефът на хижа Мальовица е от типа "Сделал свое дело и уходи", а не храм на щенията дизайнерски.

Тук мисълта ми се разделя на две. В едната посока е радостта, че и двете ми деца четат И във тоалетната. Малкият дзвер влиза вътре с последния брой на Мики Маус. Четат! Във века на ТВ, Интернет и чата. Който родител може да се похвали с това — да дойде и да обменим опит! Някои приятели да не идват — с тях сме обменили вече. По-добре да се видим на чашка и сладък лаф :)

Вторият ръкав на мисълта ми е, че няма нещо, което да е лошо, неудобно, неприлично, стига да е като добрия бизнес между двама партньори — да радва и тримата. Четенето в тоалетната е нормално, нормален е аналния секс, катеренето по баирите, дрогата и здравословния начин на живот. Нормално е всяко дело, което те прави щастлив — теб и хората, за които се грижиш.

. . .

А ако си имал късмета да нацелиш освен щастието и правилното дело, то системата влиза в резонанс, без да се саморазрушава. На това е способен само живота.