Чиреши

Оряховица, 3 юли 2026

Така им викаше едно приятелче, ама сега не си признава. Черешата е особен плод, донякъде наподобяващ краставицата. В различни периоди и години наличието на череши (или на краставици) на масата е като „Ролекс“ на дясната ръка. Това – за гражданина от Банишора. За селяните е друго.

Тук, на село, всички сме се офърлЯли у Ролекси, образно казано. Имах в двора две черешки, колкото да не е без хич. Не вървяха добре и едната си изсъхна от само себе си. За другата се закатанчих и поливах, и окопавах. Не че съм се пресилил, но някаква грижа му дадох на дръвчето. Тази година не стига, че е живо и здраво, но и плодът е толкова, че а-ха да скърши клоните.

Правя си разходки из полето и един от маршрутите минава покрай черешова градина. Градината не е от стандартните: с ограда, кучета-пазачи и стражеви вишки, а инаква – холистична. Отиваш на средата на полето и си береш. Не че някой го прави, де. Ранните дръвчета благополучно си останаха неупотребени. Предполагам, че и останалите са останали.

Айде в София (удивително е колко много плодни дръвчета има в София!), когато останат вишни, орехи необрани, сливите всички окапали на земята – разбирам. Висок жизнен стандарт, стабилно правителство и високо съдържание на фини прахови частици, ама село си е екологично от единия до другия хоризонт. И пак не ги ядат хората! Купуват си: от магазина, от Гърция, от Египет и Китай.

Промени се идеята явно. Отидоха си другите хора. Леля ми се смя до сълзи когато разбра, че паса кълнове от люцерна. Лично аз бях шашнат, когато видях в селския магазин да се продава храна за домашни любимци. Представям си, ако ѝ бях казал за това. Както и да е, няма я леля вече. След мен ще останат барем двама келеша, дето знаят да обръщат с правата лопата. За останалото – ще се учат от ИИ и по уъркшопи :))