Долу вица!

Някъде бях чел, че по наличието на капка вода умният човек можел да се досети за съществуването на океаните, Земята и Вселената. • 10.08.2009

Вицът като жанр винаги е бил привлекателен за всички хора. Има предпочитания, разбира се, според нивото на личната култура и процентът на алкохола в кръвта. Вицът е популярен, вицът е злободневен. Вицът усмихва. 

И все пак! Защо му гоня карез на това симпатично нещо - вицът!

За пръв път осъзнах, че нещо не е на таман, когато попаднах на баш.орг.ру (за справка - нейде в колонката отляво има линк към сайта). Там, в понякога недодяланите шеги и нелепи ситуации диша животът, такъв какъвто е - чепат, мазолест и истински. Логовете в башорга не отричат вица. Просто го правят излишен в много от случаите.

И напоследък имах още сериозен повод да се замисля. Вицът се разказва обикновено в приятелска среда за повишаване на настроението. Всеки от събеседниците таи в себе си заветните 3-4 анекдота, взети наготово. И търпеливо изчаква реда си, за да внесе и своя принос в забавлението, да блесне с изтънчения си вкус и остроумие (справка - Илф и Петров). Лошото е, че не всеки е толкова стойностна личност, че да придаде допълнителен блясък на вицовете с начина, по който ги подбира и разказва. И обикновено това са хора, които рядко имат нужда от готовите манджи на супермаркета "Чувство за хумор" и самите те са изтънчени кулинари с оригинални рецепти. Без да съм фанатик на музиката - идва ми наум изпълнението на Четирите годишни времена от Найджъл Кенеди. Колцина са артистите, които могат да станат съавтори на Вивалди?

След това лекичко отклонение нека пак си задам моя си въпрос: Ти си жив човек, способен на повече от това да натиснеш бутона на дистанционното. Кое е по-добре? Да преразказваш роденото от други или да се нап'неш малко и да създадеш своята лична истина, която изведнъж може да се окаже истина за много хора?

И още малко по-обобщено: кое е по-ценно - лъскавичката представа или действителността натюр?