Две глави кромид лук

...са по-умни от една зелка или как си търсим колеги :) • 07.02.2010

Преди двайсет и кусур години попаднах в следната ситуация: да организирам и отговарям за работата на хора, които по нищо не се отличаваха от мен. Разликата между нас беше само в написаното на червената превръзка на ръката ми и техните. Нито акъл, нито опит, нито знания имах повече от тези момци. Ситуацията беше от вида "предложение, на което не можеш да откажеш". Между другото – в родната казарма такива ситуации с лопата да ги ринеш. Случваше ми се за втори път в живота. Тогава измислих топлата вода в'едно с велосипеда. Ключът беше личния пример. На друго не можех да разчитам. Нямах нашивки, повече служба, повече акъл, връзки, реална власт.

След време вече бях в по-благоприятна позиция. Имах възможността да водя. Да водиш означава, че градиш авторитета си на база повече знания, на работа от 7 сабале до полунощ. Тогава имаш ефективното право да изискваш.

Сега е още по-лесно.

Първо, опитът и знанията са такива, че количествените промени са преминали в качествени (Маркс/братя Стругацки). Второ: усещаш до себе си същата или по-голяма теглителна сила. Все едно да си намерил своя идеалния брачен партньор, но в контекст работата. Трето: умението да прецениш, да отсееш и да намериш великолепни създания, които да измамиш да вървят по твоите стъпки и да се надяваш, че един ден ще кажат "Направи малко място, че съм набрал/а по-голяма инерция". Да работиш и живееш с тях сякаш са част от семейството ти и да се делят поравно и проблеми, и проекти, и добро и лошо.