Кино без пари

...както казваше един циганин на име Рамо. В един град, наречен Станке Димитров, понастоящем Дупница. • 05.01.2010

Вечер целокупният български народ се събира пред екрана на телевизора да проследи поредния епизод от турската сапунка. Така си е от "Форсайтови" през "Робинята Изаура" та досега.

Аз телевизор нямам. Може би защото скъпи станаха напоследък, та затова гледам други сериали и по друг канал. Този канал навремето го наричаха "Градски транспорт". Злите езици го рисуваха в "Стършел" със зачеркнато "Гр".

Наскоро:

Зад мен сядат двойка. Момичето е красавица по днешните синсити-критерии. Момъкът не го погледнах, но речта му издаваше спокоен и културен тип. Спориха в продължение на няколко спирки. Той се оказа виновен. За това, че не я е чакал нейде. За това, че е той. За това, че диша. Мълча си, чета си, а ми идваше да се обърна и да го посъветвам от все сърце "Друже, тръгни си! Красотата не ти трябва само на снимка!".

Тази вечер:

На спирката минавам покрай симпатично момиче и слабоват жилест момък. Настаняват се на седалката пред мен и си говорят нещо тихичко. Чета си, а и не обичам да подслушвам. Но нямаше как да не чуя тона им, да не мерна с периферно зрение милувките им. Бяха съответни. Пасваха си. Обичаха се. Играеха заедно. Бяха заедно.

Господ здраве да им дава! На тях и на всички, които са намерили половинките си. На всички, за които да са "заедно" е по-хубаво, отколкото да са сами!

* * *

И един коментар: "дай боже всекиму".