Книгата, четенето, изкуството и емоцията

едно аааааааааааааадски разхвърляно впечатление • 14.01.2010

Една от хубавите черти в новото ми жилище е времето, което ми дава, за да си чета. Една от последните ми "придобивки", както казва баща ми, е читанката. Може би това е най-хубавото нещо, което съм си купил с пари, наред с крилото и фотоапарата ми. А защо е така... който иска - да провери на собствен гръб :)

Пътувайки насам, започнах книжка на Майкъл Крайтън – един от професионалистите, които уважавам и харесвам. Там имаше думи, които ме накараха да се замисля за човещината. И да я усетя. Да се замисля за изкуството – кога и как едно действие, мисъл, фраза, се превръщат в изкуство.

Да се замисля за моята работа. За всяка една работа. За това, че въпреки всички мерки, понякога се налага да се разчиства след някоя грешка. За това, че в последния период на Втората световна война в авиационните заводи на немците на 1000 работника е имало 100 контрольора, а в японските са били само 10 и съответно японски летци са били убивани във въздуха от лошо сглобените си машини. Но и немците също не са били без такива загуби.

Ммммдамммм :)

...

Чета го сега и виждам, че много съм "мислил". Явно не съм аз това. Чак толкоз не ми върви мисленето :))