Минато покрай

Понякога нещо дребно ти се случва. Не те довежда до големи "прозрения", но превърта някакви колелца в теб и постепенно те повежда нанякъде. • 30.07.2009

• 30 юни, 9-тата година на новия век. Щъпуркам си към студиото, когато минувач понечва да ме заговори. Свалям слушалките, за да го чуя. Първо ми благодари, а после ми обяснява, че е от Търговище, София му е непозната, а бил тук на някакви изследвания... накратко, дали не бих му помогнал с някой лев. Изключително убедителен беше, стиснал графиките от изследвания в ръце.

Отказах му.

И обясних защо: Преди време, на слизане от Рилския манастир, подминахме крачещ по пътя човек. Неда настоя да го вземем, ако ни е на път. Човекът се представи като монах, който го окрали на границата и че бил ходил до манастира, за да поиска малко помощ, за да се върне в Шумен, откъдето е родом. Игуменът не му дал пари и човекът си тръгнал. Закарах го до автогарата в София, дадох му пари за билет до Шумен, отделно — да си вземе нещо за хапване. Какви благословии за мен, за семейството ми бяха — чак ми е неудобно да си спомня. Взе адреса, телефона ми... Дотук. Не ми е за парите. Отписвал съм и наистина съществени суми, но поне можеше да звънне и да каже: "Прибрах се, още веднъж благодаря!"

Затова отказах сега. Като се замисля — постъпил съм правилно, но чисто емоционалната обосновка ми беше по-важна. Когато ти направят добро, върни го или благодари за него. Тогава и на някой друг, който се нуждае, ще му бъде направено добро. А в случая май опря до това: като направиш добро на кофти човек — учи се да не повтаряш същата грешка. Доброто трябва да бъде подкрепяно активно, а лошото — наказвано, пак активно.

Или както в башорга някой беше писал: Господ НЕНАВИЖДА идиотите! :)