Моля, не говорете с шофьора по време на движение!

Остана само и да лепна една снимка на табелка с този текст :) • 16.09.2009

Когато работя са рядкост ситуаците, в които не се налага участие на сивото ми вещество. А понеже при мен това е много дефицитен ресурс, оттам идват и някои проблеми. Сериозен проблем е, че не мога да говоря едновременно по телефона, да си таманя етикетче и да обсъждам с колежка какво следва да се случи на червената джиджавка в центъра в проекта й. Вниманието ми стига само за едно нещо. Толкоз.

Малко за спецификата на работата ми: както всеки човек, който работи интелектуален труд и му допада естеството на работата му и самия процес, работя през повечето време. Когато вървя сутрин към студиото работя доста. Трафикът по тротоара не е претоварен и докато крача по улицата имам привилегията да съм насаме, концентриран, усмихнат и... работещ. Обмислям вариантите и в момента, в който отключвам вратата, вече имам 2-3 решения на текущата задачка. Когато си почивам с блажен надрусан поглед, очите ми поемат форми и движения, отсяват тривиалното и се учат да разпознават красивото... което е част от работата ми. Когато си говоря с клиент или колега, аз работя - независимо, че мястото, където сме седнали, се нарича страноприемница "Чучура" или довършваме бутилката "Абсолют" в студиото. Когато със Сашо гледаме някой филм като "Бразилия", "Топ гън" или "Дим" - това и за него, и за мен, е освен наслада и работа.

Работя докато ходя, дъвча, заспивам, събуждам се, ставам, лягам, шофирам или снимам. Накратко: всеки един момент, когато съм насаме с ума си, аз работя. Или поне - имам свободата, имам възможността да работя.

И нямам никакъв шанс за това, когато съм на работното си място, но някой звъни по пет пъти за проблем, чието решение изисква три думи и бедата е, че тези три думи му хрумват в интервал от 10 минути и са придружени от още три тона словесна шлака. Клиент, който звъни в такъв режим, краде сам от времето си. Краде от качеството на проекта си. Оправдание "Ама аз само за половин минута!" е безсмислено. Звъни се, отговарям, обсъждам, затварям. Връщам се пак към това, което измислям в момента, възстановявам хода на мисълта си, готов съм да продължа... Ядец! Звън... "Ама сега се сетих...". Заминали са поне десет минути от времето ни за работа и за живот, защото човекът не си е подредил мисълта преди да набере телефона. За управление на автомобил се изисква правоспособност, защото неукият може да убие на пътя невинен човек. Някой дали води статистика колко човешки живота се пропиляват всяка минута по целия свят от "Ама сега се сетих..."?

Преди време разговаряхме с една мила моя колежка, която се опитваше да ме убеди, че е способна да си пише мемото, да чати в кю-то и да разговаря с колежка в офиса. Е... не успя. След като погледнах написаното от нея - не успя.

. . .

Тъй че... Когато работя, моля те, не разговаряй с мен напразно! Ще направя катастрофа по пътя на мисълта си. Ще прегазя бизнеса ти или живота на други хора, които са не по-лоши от теб. Когато се обадиш и начесто се намесва звука "ъъъъъъ", значи не си помислил предварително. Преди да вляза в ежедневието ти с "Ало? Удобно ли е?" предварително съм се убедил, че сам не мога да си реша проблема и съм подредил мислите си така, че да съм ясен и да ти загубя минимално време. Така ти казвам "Ценя личността ти, професионализма ти, времето ти!".

Моля те, по дяволите, цени и ти моето време!