Не искам да завися от никой!

Това е стремежът на всяка свободолюбива натура... Любина, благодаря ти :) • 04.09.2009

Тази фраза може да се чуе от хора свободолюбиви и/или амбициозни. Обикновено тя е насочена в положителна посока. Желанието за независимост е желание да не тежиш на другите, желание сам да насочваш стъпките на живота си.

Какво всъщност е независимостта? Възможна ли е?

Абсолютната независимост е напълно невъзможна. Зависим съм от въздуха, който дишам, водата, която пия, храната, която вкусвам, облеклото, с което се предпазвам от студа, жилището, в което почивам, колегите, с които работя, клиентите, от които идват доходите ми. Зависим съм от здравето, настроението, от по-бързите компютри и по-достъпната информация, от електрическия ток и канализацията, от правилника за движение и идиота, който не го спазва... Във всеки един момент живота и добруването ми се крепи от множество фактори и хиляди хора, на които никога няма да мога да благодаря за това, което правят за мен. По същия начин и моят труд, усмивка, реч, всяка една дейност или мисъл оказват влияние на десетки и стотици хиляди хора, за които ще остана непознат.

Осъзнаването на тези зависимости не бива да депресира. Една позната споделяше, че в Канада не била популярна фразата "Имаме проблем", а предпочитали да казват "Изникна предизвикателство".

Зависим съм от клиента ми: той заплаща труда ми, и с това заплащане живея и се грижа за децата си. А моята грижа е да генерирам за него все по-големи приходи - това е начин да кажа "Благодаря ти!". Това е моят начин да върна дълга си към него и да стана независим от него. Това е начина да превърна един проблем в предизвикателство.

Зависим съм от колегите ми. Сам не бих постигнал това, което заедно успяваме. Приемам с удоволствие този дълг, защото ми дава шанс и аз нещо да направя за тях.

Въобще... сега си мисля, че пътищата за лична независимост са лесни и ясни:от добрия приемай с удоволствие, защото след това и ти ще му "връщаш", и ти ще правиш нещо за него, което и теб, и него ще радва. От калпавия - нищо не поемай. Нито ще те радва да му връщаш, нито това, което си взел, ще е полезно и добро.

И последното, което си премислям много често: човек не зависи от това, което е готов да изгуби. Броят се на пръстите на едната ми ръка нещата, които са извън мен и не съм готов да загубя без сериозно да наруша личността си. Колкото повече са - толкова си по-оплетен в паяжинката. Неискрени приятели, лъскави вещи, нездрави емоции - всички тези неща те правят зависим. Както казва Джером К. Джером - това е баласт в лодката на живота ни. За чий ти е?