Негово величество клиентът

"Клиентът винаги има право."

 

Това е напълно вярно. Клиентът винаги има право, когато става дума за отчетените си продажби, дистрибуция и производството на стоката. Обикновено клиентът познава доста добре състоянието в сектора си. Клиентът има право като източник на информация за бизнеса си. Дотук с правата.

 

Започват задълженията му: да съумее да даде информацията, която е необходима, да мотивира, да има пари и заплаща работата ни! А има пари в банковата си сметка, защото за него работят: работниците в предприятието му, мениджърския му екип, партньорите и подизпълнителите му, както и малки групи нагли, нахъсени, висококвалифицирани в тясна област наемници.

 

Аз съм наемник от групичката на "дизайнерите".

 

За необразования клиент "дизайнерът" е небръснат, небрежно облечен особняк, който може да борави с компютри, фотошоп и сложни понятия като "щтрифт". Същността на работата му е "копи-пейст" и не се напряга много-много, защото "компютъра си го прави сам всичко".

 

На практика дизайнерът е професионален манипулатор, който използва познанията си в областта на визуалното възприятие и психологията, за да направи конкурентен бизнеса на клиента си. 

 

По-лесно е да се разбере какво е "дизайнерът", ако се видят отговорностите му. Дизайнерът/арт-директорът, работещ в специализирано за търговска марка и опаковка студио, има прякото задължение: да накара човек, минаващ покрай щанда за 10 секунди, да види стоката (моята и ничия друга!), да предизвика интереса му, да го приближи до нея, да го съблазни да я купи. (Някой да може да свали красива жена за 15 секунди, без да е шампион от Формула 1 или рок-звезда? Добрият дизайнер го прави хиляди пъти на ден.) След излизането си от магазина човекът трябва да е убеден, че избора му е правилен. Да се чувства добре, да се чувства специален. Това е бренд, това е принадлежност към клуб, към семейство! Някои продукти се консумират веднага и опаковката се изхвърля. Някои гледаме всяка сутрин по 5 минути, докато си мием зъбите или се бръснем. Това е въздействие, това е възпитание!

 

Накратко: клиентът дължи "първа покупка" на дизайнерите си. Дължи 50% от "лоялен клиент" на дизайнерите си. Дължи лицето си на дизайнерите си.

 

Човек не съветва кардиохирурга си как да му направи байпаса. Моля ви, недейте казва, че клиентът винаги има право, ако не обичате да се разхождате в минно поле.

 

. . .

 

А има и друг начин:

 

Поставете бял лист хартия пред себе си и направете от него успешна марка. 

 

Всеки        ден -        по едно     бяло      листче.