Отношението

Преди малко приключих с почистването на пода • 12.07.2009

Чистенето, миенето на паници или ходенето са действия, които провокират мисленето и освобождават възприятията. Докато крача по тротоара сутрин решавам дневния си план, измислям посоките, в които ще търся дизайна за даден проект.

Когато задачката е по-сериозна, когато искам да проведа по-дълъг "разговор" с някоя мисъл, тогава хващам бърсалката или метлата и почвам да чистя студиото. След половин-един час видимият резултат е налице, а въпросът е разрешен удачно. И се е случило още едно нещо. Изразено е отношение.

Всеки път, когато внимателно измитам песъчинките между плочките, казвам на хората, които идват тук "Добре дошли!", а това са хора, които ценя - приятели, колеги, клиенти. Когато махам паяжините внимателно, за да не засмуча с прахосмукачката съседа - симпатичен пайчо, казвам на хората, с които споделям студиото, едно голямо "Благодаря!" за съвместните усилия, които ни сближават. Когато седна да си записвам същите тези буквички, се оглеждам в светналия под. Знам, че в последния час съм направил едно малко парче от света по-хубаво, направил съм нещо за себе си и за всички хора, които осмислят живота ми. Изразил съм отношение.

Марио Пузо: "Всяко нещо, което правим, е лично." Карлос Кастанеда: "Воинът поема лична отговорност за всяко едно свое действие."

Аз пък ма'ам с бърсалката и се усмихвам :)

Нищо лично.