Рискът и сигурността като начин на живот

...или каква е възможността ни за избор. • 19.12.2009

В най-чиста форма алтернативата риск/сигурност или стабилност/нестабилност я зачекнахме в разговор с близък човек преди почти десетина години. Отсрещната страна лобираше за сигурността, което ми беше достатъчно основание да застана от другата страна на барикадата. Инато магаре съм.

Сигурността според събеседничката ми беше желано и достижимо състояние. Състояние, в което никой не може да ти навреди особено. Състояние, в което си сигурен за утрешния си ден. Състояние, в което си спокоен. Пътят към постигането на това състояние е чрез натрупването на неограничени ресурси и изграждането на тежка броня, която да защити тези ресурси.

Къде е проблема в този подход?

Още в момента на разговора ни си спомних щастието да се спускам по сипея близо до селото на майка ми. Когато „сигурността“ беше опора, която леко променяше траекторията ми в безопасна посока. В следващия момент камъка, до който се бях докоснал, политаше надолу, но не преди да изиграе ролята си.

4 март 197... и някоя си година. Първото земетресение, което усетих, промени схващанията ми за стабилно и сигурно. Оказа се, че стените и пода на апартамента, в който бях отрасъл, можеха да се люлеят от сила, която е друга, по-мощна. Сила, която променя. Каква ще е тази броня, която може да устои на природна стихия?

В годините на „промяната“ и Жан-Виденовата криза бях спокоен, че съм търсен специалист със стабилна заплата. Замислих се, че рекламната агенция, в която работех не притежава диамантени мини и са достатъчни 2-3 месеца „суша“, за да изчезне като капка вода в огън моята лелеяна сигурност и стабилност. И което е най-лошото – нямах никакъв начин да повлияя на живота си. Не аз взимах решенията.

Юни 2005 година. Именно летенето ми показа в най-чист вид какво е сигурност и какво е риск. Когато летиш, ти преминаваш през различни зони на въздуха. Във всяка зона въздушните течения са различни. Сигурността в летенето не е в запазване на статуквото. Дори и да застанеш в една поза и да подкараш крилото все направо нямаш никаква гаранция, че в следващите секунди няма да се забиеш в съвсем различна ситуация. Трябва да си адекватен, дозиран в реакциите си. Да, в един момент и секунда ти си в перфектно състояние,но в следващия отиваш по-нататък. В летенето причината за промените е скоростта ти и метеорологичните условия. В живота причината за промяната е същата.

И така, докато не се измисли начин за спиране на времето, сигурното е в несигурното.