Светлана

Със Светлето се знаем от доста време. Действието се развива в "офиса" ми. Дошла е по работа, а аз съм в парапланерно-запоен период и се опитвам да промия мозъка на всеки срещнат. • 19.07.2009

Казусът, който има да се решава, е следния: Светла усеща нормалната за всеки доблестен офисен труженик нужда да потърси контакт с природата, с действителността или поне с адреналина. Думички като тиймбилдинг са познати на всички и понякога те не включват само запои на чист въздух, а и спускане с рафт по бързеи, катерене по скали, игри и упражнения.

И обсъждаме варианти. Тя споделя, че е решила да си купи каяк от Амазон и да си го ползва със здраве. Каякът за тихи води е един, а за бързи е друг. И докато в язовир при спокойни условия може да влезе всеки един човек със здрав вестибуларен апарат, в бързите води си трябва знания и навици. Предлагам й да я свържа с човека, при който тя може да премине обучение. И пътем търсим други алтернативи.

Не ги търсим надалеко, защото само преди няколко месеца съм открил света на летящите хора. Свят, който съществува в паралелна вселена и хората там са си изпили хапчето, което ги изважда от Матрицата. Проблемът е следния: летенето (соло-летенето, а не в тандем) изисква малка начална инвестиция във време и пари за курс по първоначално обучение и голяма последваща инвестиция в пари (екипировка) и време (почти всичкото свободно време за години напред). И ресурси за останали преживявания — йок.

Кое да бъде? Всеки уикенд да те возят като куфар по рафтове, парапланери, парашути и какво ли още не, или всеки уикенд и всяка минута да правиш само едно? Моят отговор към Светла тогава беше: "На мен ми харесва летенето. За всичко друго не остава време. Други преживявания нямаш, но то ти дава всичко". Дава ти и красотата, и адреналина, и приятелите, и среднощните запивания... всичко.

Когато избираме накъде да вложим сили можем да избираме разнообразие или дълбочина. Обикновено изборът е в степени на сивото.