Успоредният свят

Има около нас свят, в който има рицари. В който дадената дума е по-силна от подписан договор. • 25.10.2009

Имам си няколко библии. Едната от тях е баш.орг.ру. Там наскоро прочетох цитати, в които се говореше за ветеран от войната, който не знае, че има да плаща някои битови задължения. Не знае, защото друг човек е поел грижата. Естествено – без да получи признание и благодарност. На които той и не държи, впрочем.

И цитат, в който се препоръчва да се разговаря с бабите от блока, за да е ясно от какви лекарства имат нужда и да им се купят (на цената на една вечер в ресторанта).

Току-що попаднах и на още нещо:

В нормалния човек, ако той не е завършен егоист, привикнал само да консумира, рано или късно възниква желание да подкрепи това дело.

Изречението е от ръководство по употребата на програма, с която се форматират електронни книги. Авторът на ръководството го е писал, за да даде възможност на всеки морален човек да се включи в общото дело – да има повече книги.

Това беше последната капка и... заседнах да запиша думите, които четете в момента.

Преди две седмици една от адвокатките, с които се съветвам относно бракоразводните ми дела (между другото – убедих се, че в България според закона мъжът е съчетание от добитък, банкомат и вибратор... Да ни е честито! :) ), изрече фраза, която ме учуди: "Благодаря ви, че ми върнахте вярата в човека!"

Позната лекарка, с която споделях някои виждания за живота, Вселената и всичко останало, ме информира, че в медицината за такова състояние си имало термин. Марина, с която вече 7-8 години сме колеги полусериозно, полу на майтап, твърди, че съм луд.

Е... след всичките тези леко несвързани мисли и наблюдения:

Да, може и да съм луд, но мястото на такива луди е в онзи – "големия свят", описан от Илф и Петров. Лудите пишат опън сорс код. Лудите прекарват часове наред в превод и синхронизация на субтитрите на някой филм, който "нормалните" гледат. Спомням си, когато за пръв път ми се наложи да ползвам българското "уики". Беше преди 4 години. Прочетох, информирах се, взех от там. След ден-два се появи статията за парапланеризма. Това можах – това дадох.

В "големия свят" няма само консумация. Има взаимност. Има усещането за приятелското рамо и съвместно усилие. Има смисъл, различен от припечелените пари. Признавам си – луд съм. Но както казва Джек Лондон: компанията ми е много добра :) Сред лудите от Големия свят.