Ватенка, еврогей... И аз ви обичам
София • Май 2026

Може да е съвпадение, но с възцаряването на Радевото правителство сблъсъкът на мнения в социалните мрежи стана изключително вулгарен и брутален, и то от всички страни. Ако подобни нагласи, поведение и страсти се пренесат на улицата, би трябвало да прескачаме през трупове на заклани и изкормени, обесени с краката нагоре хора. Отде тази ненавист?
За лошо или за хубаво мога и искам да взема отношение само по един-два въпроса, а не по всички. Имам си и работа за вършене, все пак. Избрах си темата „русороби, рашисти, укронацисти и прочие фили и фоби“.
Не искам да затъвам в това кой, какво и на кого е направил през 1251 година, на 12 януари, в 17:04 часа. Винаги може да се намери обратен пример и основание да се оспори всяко (без изключение всяко!) твърдение. Както е писано „Който е невинен, пръв да хвърли камък“. Само ще отбележа, че по странна ирония сред апологетите на Русия и Путин е по-често срещано пълното непознаване на руската култура, история и литература.
Затова ще кажа накратко какви са лично моите аргументи за неприемането на путинския режим. Лично. Моите.
От 12-годишен чета на руски и въобще, както се казва, „ползвам“ езика. Пътем се запознах със Съветския съюз и Русия така, че после един приятел от Липецк на шега твърдеше, че съм офицер от българското разузнаване, подготвян за работа срещу Русия. Имах няколко приятели руснаци. Съвсем накратко за всеки от тях:
Дима от Новотроицк
Запознахме се по повод общата ни любов към история на авиацията. Изключително отдаден на хобито си човек. Много светъл, много талантлив. Негова е рисунката на Су-17, която и сега е закачена на стената вкъщи. Връзката ни прекъсна съвсем естествено, когато той се ожени и го налегнаха други грижи. Нормално. И нищо политическо.
Женя от Липецк
Тук фотографията беше първоначалното лепило. Кадърен любител-фотограф. Изключително образован, с много хубав изказ и едни такива леко старовремски фрази. Като за руснак – добре ерудиран, макар че след излизането на „Турецкий гамбит“ имаше ликбез по темата за Руско-турските войни.
Когато Путин се появи в Русия, беше доста скептично настроен. Само за година-две смени лагера. Изпращаше ми интересни пропагандни филми против България с въпроси кое и доколко отговаря на истината. В скоби казано, руската пропаганда е изключително въздействаща и резултатна. Другото нещо, с което свързвам Женя и пропагандата им, беше разговор, в който се опитваше да ме убеди, че „Русия слиза от нефтената игла“ (популярен израз от тяхната пропаганда по това време), че са разработили собствен микропроцесор и че в Русия се сглобява Айфон. Фактчек, докато си чатехме показа, че основният доход на Русия е от нефт и газ, че работят над процесор, който е две поколения по-стар от съвременните и става само за определени военни системи, за айфоните единствено правеха елмазните екрани. Първият ми 4S беше последния модел с тези наистина чудесни екрани.
Скоро престанахме да си пишем. Не ми е отговарял, когато съм го търсил.
Лена от Москва
Единствената рускиня, с която съм си писал по-дълго. Дойде с дъщеря си в България на почивка и съм ги развеждал из страната. Работили сме успешно по сериозен проект. По време на големите митинги на Болотной площади я питах дали ще ходи да протестира. Отговорът беше, че политиката е много мръсна работа и не иска да се бърка в нея. Много години тази фраза я разпознах в анализите на опозиционери за „обществения договор между правителството на Путин и руснаците“.
След началото на войната с Украйна престана да ми отговаря.
Гриша от Красноярск
Отново се тръгна от авиацията. Гриша беше изградил и поддържаше сайт на тема авиационни камуфлажи. Помагал съм му за сайта, идвал е два пъти в България със семейството си и отново – от Варна до София съм ги развеждал. Исках да видят истинската България, а не ол инклузив бара на плажа. Ходихме заедно на село. Посрещахме семейно Нова година. По времето на Майдана в Киев той домъкна от Украйна в София пушен сом и в най-добрите руски традиции го изядохме в кухничката на мазен вестник, докато пиехме бира. Питах го какво мисли за Путин. Чудеше се, но ми каза, че все пак „Путин е вдигнал Русия от коленете си“. Тогава си помислих „Я! Каква хубава фраза!“ Ми хубава ще е, я. Майстори а я писали.
След като се прибра в Краснояеск той ми изпрати руски пропаганден филм против България. Между другото – подобни клипчета тук не са показвани от никоя медия. Изпрати ми го и ме пита: „Асен, кажи ми, моля те, как е всъщност в България? Вярно ли е това?“ Това от човек, който е минал през Слънчака, Варна, нос Емине, Търново, село Оряховица, Пловдив, Крумово, София общо за две седмици.
След началото на войната с Украйна за кратко си пишехме в Телеграм, вземайки всички мерки за сигурност. Седмица-две. И после спря да отговаря.
Накрая:
Не ми харесва режим, който е способен да промие мозъка на човек или да го сплаши така, че да се навре в миша дупка. Но едно е да не харесваш или да одобряваш. Да работиш против или за една кауза. И съвсем друго е да се поддадеш на Тъмната страна на Силата. Много я има наоколо в наши дни.



